— Вече не е — каза Флеърмън, като пристъпи напред и направи знак на екипажа на лодката да поеме пленниците. — Торнууд вече зае полагаемото му се място и титлата на баща си. А Юнисед е в наши ръце и скоро ще бъде изправен пред съда.
— Наказанието за Юнисед е смърт — отбеляза Бронзовият Бухал, който бе поздравил с облекчение Дъглас и се бе представил на Мирн.
— Или дори нещо по-лошо! Огурян, който е господар на тези места, смята да ги заточи и двамата с Юнисед на някой изолиран остров — каза Флеърмън, като се усмихна. — А кой ли би искал да бъде около тия двамата в продължение на години?
Дъглас и Мирн стояха на палубата на „Боровата треска“ докато той си проправяше път към кея на пристанището в Уотъранд. Овал, Скимър и Липър плуваха около кораба, който тълпата приветстваше от кея с радостни възгласи, а трите големи Морски Чайки, Буревестникът и Бронзовият Бухал пищяха, грачеха и изразяваха своите благопожелания от висините.
— Хубав край за едно пътуване — отбеляза Флеърмън, който бе останал на борда като пътник. — Но, млади хора, помнете, че това е краят само на една част от приключението. То продължава довечера и утре, и далеч напред.
— Може би ще успея да се наспя поне една нощ — каза Дъглас, като се облегна на перилото.
— На война винаги е така — отвърна Флеърмън докато наблюдаваше как новият екипаж на кораба спуска стълбата към кея. — Бързай и чакай. Няколко минути възбуда и после цели дни скука и нетърпение.
— Подсетете ме да не се оплаквам през следващия период на скука — каза Мирн сериозно. — Кълна се, че има и по-лоши неща от това. Гледай, Дъглас, това са баща ми и братята ми!
И тя се втурна напред, като дърпаше младия Магьосник за ръката.
Флеърмън ги последва, крачейки до Черния Пламък, а на рамото му стоеше Бронзовият Бухал и си разменяше на шега птичи обиди с Морските Чайки.
Глава деветнадесета
На един нищожен подземен остров, в пълна с вода пещера под замъка, Юнисед и Блейдър очакваха произнасянето на присъдата си, пазени от цяло стадо оранжево-черни тигрови риби с изключително остри зъби. Когато Огурян отиде да ги види, Флеърмън и Дъглас се присъединиха към него.
— Какво ще стане с нас сега? — скимтеше Юнисед, изправен пред най-големите си врагове. — Флеърмън, ти винаги си бил благороден човек! Няма да оставиш тези риби да ме разкъсат, нали? Те имат страшни зъби и много лош поглед.
— Трябваше да се заемеш с отглеждането на овце — каза Флеърмън сериозно и този път Дъглас не забеляза никакво весело пламъче в очите му. — Говорих с Огурян за теб и Блейдър. И двамата сме съгласни, че за нищо не ставате, а още по-малко ако сте мъртви. Като се има предвид броя на добрите, а дори и лошите хора, които сте убили, много от нас мислят, че и вие самите заслужавате особено мъчителна и болезнена смърт.
— Не, не! — изпищяха и двамата затворници, треперейки върху скалите.
— Той ме караше да го правя — извика Блейдър, като сочеше Юнисед с двете си оковани ръце.
— Лакей! Подлизурко! Мазен плъх! — крещеше бившият Херцог, като се опитваше да удари другаря си.
— Ако слушаме Брайърмот, би трябвало да ви затворим на тъмно в някоя дълбока подземна мина завинаги, така че никога да не видите слънцето отново.
— Добрият стар Брайърмот! По-добро е от смъртта! — извика Юнисед.
— Да, да, изпратете ни в мините! — молеше се Блейдър.
— Не, не — подигра се Флеърмън. — Това няма да е вашата съдба. Огурян смята да ви заточи на едни напечен от слънцето, изоставен атол, далеч от обичайните морски пътища, където ще бъдете оставени на спокойствие и където ще си бъдете само вие двамцата.
— Само вие, двамата злодеи — подчерта Огурян. — До момента, когато наистина не се покаете и не промените живота си така, че всички да са доволни от вас. Докато не станете обикновени хора в един свят на обикновени хора — занаятчии, фермери и овчари.
Двамата затворници бяха толкова зашеметени, че не можеха да кажат нищо. Мисълта, че ще трябва да прекара дори само още няколко часа с бившия си господар, накара Блейдър тихо да вие от ужас и да моли за милост. Когато Магьосниците напускаха пещерата, двамата затворника продължаваха да се ругаят и да си викат един на друг.
— Ще мине доста време, докато си научат урока — рече замислено Дъглас. Флеърмън кимна с глава.
— Още по-добре — каза твърдо Огурян. — Ще разполагат с много време за това.
— Флотилията на Фриджън се приближава — предупреди ги Огурян по-късно през деня. — Моите разузнавачи съобщават, че е напуснал Вечния Лед. Ако вятърът не се промени, той скоро ще пристигне точно там, където ние смятаме да започнем боя. Ще последва голяма Морска битка. Ние всички ще станем бойци.