— Също така и ще се притесняваме, струва ми се — каза Мирн. Тя погледна Дъглас по един особен начин, при което двамата по-възрастни мъже, които забелязаха погледа й, се спогледаха с учудване и задоволство.
— А какво ще правим ние? — попита Дъглас Водния Магьосник, който се бе изправил, висок и величествен в своята морскосиня роба.
— За утре сутринта съм свикал среща с моите капитани и предводители на групи. Ще обсъдим стратегията и тактиката и ще разпределим местата в боя. Тук е Торнууд с неговите капитани…
— Много ще се радвам да срещна Торнууд отново — възкликна Дъглас. — Бих искал да се бия до него.
Огурян погледна Флеърмън и този път, при вида на нетърпението, обзело младия Магьосник, и двамата си размениха по една усмивка.
— Ще видим, Брайтглед, къде ще има нужда от теб. Утре сутринта в девет бъди в голямата зала. Не закъснявай.
Дъглас кимна.
— А може би, Госпожице Мирн, бихте искали тази вечер да се разходите по скалите на Уотъранд и да ги сравните със скалите в северния край на Флоуринг?
— О, да, господине, стига да се приберем навреме за вечеря. Както знаеш, майка ми пристигна, а тя не гледа с добро око на момичета и магьосници, които се разхождат по скалите след залез слънце.
Двамата по-възрастни Магьосници ги гледаха как се отдалечават. Огурян сви устни с леко неодобрение.
— Знаеш ли, Магьосниците рядко се влюбват, но ако това се случи, то е твърде силно! — каза Флеърмън, като безпомощно вдигна рамене. — А и може много да им увеличи силата.
— Утре ни чака конференция — каза с въздишка Огурян. — А на следващия ден вероятно вече ще сме по палубите на корабите си. Готови ли са те, стари приятелю?
— Ще се справят. Аз съм готов. Ние постигнахме твърде много за една-две години, Огурян. Преди една година, даже и преди месец, битката щеше да е много по-тежка. Но сега ми се струва, че имаме всички шансове да спечелим в тази битка.
— На Фриджън му е докладвано — аз уредих това — че Перлата е била отново загубена. Той ще бъде притеснен и малко по-разсеян поради това.
— Но вие нали знаете къде е Сивата Перла? — попита Брайърмот, който се присъедини към тях.
— Вярно е, мой грозен и къс приятелю — усмихна се Флеърмън. — Тя бе намерена от Морския Пламък на дъното, на мястото, където бе потънала в ботуша на Дъглас.
— Няма да е добре да подценяваме силата и хитростта, или злият гений на този Леден Крал — каза Възпитаникът на Водата сериозно.
— Аз не ги подценявам — отвърна Флеърмън. — Нито пък Снежко тук до мен. Ако ние си говорим с насмешка, то е само за да успокоим малко страховете си.
— Е, разбирам ви тогава — каза Огурян и кимна. — Де да можех и аз да съм така. Аз съм много притеснен за това, което ни предстои. Може един или всички от нас да умрат преди да е минало много време.
— Аз си мисля за тези, които най-много обичаме, и за това, че може смъртта да ни ги отнеме — каза Флеърмън. — Не бих могъл да се разделя с момчето. Той е наистина синът, който никога не съм имал. Но трябва да рискувам живота му.
Флеърмън положи ръка на рамото на Водния Магьосник.
— Огурян, ти трябва скоро да си избереш Чирак. Наистина трябва! Магьосниците не живеят вечно, а твоите познания и магии трябва да се предадат на някой, иначе и те ще умрат.
— Ще ти кажа, тогава — отвърна другият. — Вече съм си избрал Чирак, и изборът ми може би ще те изненада. И ще те зарадва, може би. Веднага щом я срещнах, разбрах, че дъщерята на рибаря е идеален кандидат.
— Чудесни новини! Попита ли я вече? — запита Брайърмот, който вече бе започнал да мисли за вечеря, вместо за чираци и магьосници.
— Говорихме надълго и нашироко за това тази сутрин, и утре, точно преди да свърши Военният Съвет, смятам да го оповестя. А сега на вечеря.
— Много правилно и подходящо предложение — каза Джуджето, като си оправяше широкия колан. — Морският въздух, както знаете, дава огромен апетит на малките и грозни хора.
— И на магьосниците също — съгласи се Флеърмън.
— А ти за кой мислиш, че говорех аз? — изръмжа Джуджето през смях.
Голямата Приемна Зала бе претъпкана с Хора, Феи, Джуджета, Елфи, Пикси, Никси, Браунита насядали върху подредени в редици столове, гледащи към един висок подиум… Смъртни и Почти Безсмъртни от всички видове, големини, форми и цветове, от фермерите в Милицията на Херцогството и рибарите от Флоуринг до Фееричните Нереиди под управлението на Принц Едх и Дворцовата Стража на Джуджетата от Дуелмленд, всички бяха тук.
Не всички бяха с човешка форма. Някои лежаха по корем върху пода пред подиума или бяха впили остри нокти в перилата на балкона като Великите Бели Чайки.