От едната страна на Залата един голям аквариум бе свързан с Морето. В него плуваха водачите на всички Морски жители: китовете Орка, Костенурките, Сирените и Водните Духове, които всички бяха дългогодишни приятели на Огурян.
Дъглас, Мирн и Флеърмън бяха настанени на столове вдясно от Огурян на подиума, и миг по-късно Възпитаникът на Водата почука рязко по катедрата. Всички веднага замълчаха.
— Сега — започна Водният Магьосник делово, — ние нямаме време за формалности. Повечето от вас се познават, а ако не се познавате, просто си кажете един на друг кои сте.
Последва небивала какофония докато седналите един до друг непознати си разменяха имена, титли и местоживеене.
— Аз ще започна — каза Огурян, когато всички се бяха успокоили отново, — с един максимално кратък преглед на ситуацията. Нека да се опитам да разкажа цялата история, тъй като някои от вас може да не я знаят.
— След падането на Кралството, в Дните на Хаоса, нищожният остатък от многобройното до скоро Братство на Магьосниците се споразумяха да поддържат връзка помежду си, за да запазят каквото могат от братството си. Те се разделили, и всеки тръгнал по своя път, за да търси място, където да се установи, да си устрои живот и да намери чираци, и така да продължи идеите на Конфедерацията на Светлината.
— За щастие, тези Сили на Тъмнината, които ние бяхме пропуснали да унищожим при Последната Битка, също бяха в отчаяно отстъпление, иначе досега да сме вече в техен плен.
Огурян се спря, за да види дали всички го разбират, тъй като много от присъстващите не говореха на Стария Език.
— Аз се завърнах на островите в Топлите Морета, където можех да уча и в трудни мигове да помагам на тези, които са ми най-близки. Флеърмън Флоуърстолк построи Хълма на Магьосниците в Долината на Херцогството, като я избра именно нея, струва ми се, защото най-много приличаше на неговия напълно унищожен от Враговете ни дом.
— Само девет Магьосника бяха оцелели, включително и един Магьосник на Въздуха, който мнозина подозираха, че е оцелял в тази война поради страхливост и предателство, а не чрез ловкост и смелост.
Този Въздушен Господар бе станал много отчаян и не искаше да позволи на нищо да застане между него и оцеляването му. Той решил да се отправи да търси празни земи, които да покори и да подготви своето решение за борбата с Хаоса — да покори Светът и сам да го управлява — което е и крайната защитна стратегия!
— Той минал през Херцогството преди много време и Флеърмън Флоуърстолк го познал и разбрал на какво се е превърнал. Флеърмън ме предупреди и аз също започнах да го наблюдавам.
— Това бе Фриджън, който сега се нарича Крал на Ледовете. Той поживял малко с прапрадядото на Вожда Тет от Хайлендорм, приемайки гостоприемството на вожда в продължение на един сезон, като в отплата му донесъл само неприятности. Когато поискал празните земи на север и изток от Хайлендорм, прадядото на Тет му ги дал, като се надявал, че ще се отърве по този начин от един нежелан гост.
— Подарената земя изглеждала абсолютно без стойност — стената на един широк повече от сто и шейсет километра и дебел стотици метри ледник, който в продължение на милиони години бавно се придвижвал от Полярните Планини в Морето.
— На Фриджън му било изгодно да живее на такова място. Той започнал да събира лакеи, и добре ги научил на правилата на егоизма и страха. Те всички споделяли неговия маниакален страх от лична отговорност и свобода от тези, които според тях били по-низши от тях самите.
— Там Фриджън построил един бастион от лед, толкова студен и твърд лед, че всъщност е метал. Хората и повечето други Същества можели да влизат там само под защитата на силни магии, които работели само докато те изпълнявали командите на Ледения Крал. Флеърмън Флоуърстолк е единственият, който някога е успявал да се изправи срещу Фриджън в собствения му бастион и да оцелее, за да разкаже за случилото се.
Дъглас се наведе напред, за да види как ще реагира Огнегадателят на това. Той очевидно дремеше.
— За да стане още по-непобедим, Фриджън магически заключил жалките остатъци от собствената си човешка принадлежност в една огромна Сива Перла. Този талисман той хвърлил в най-дълбоката част на Морето, за да не могат неговите врагове да използват евентуално човешкия му произход срещу него. Сивата Перла останала скрита в продължение на триста години.
— Плановете му постепенно добили форма — каза им Огурян. — Той се подготвил да обяви война не само срещу всичките си стари другари от Братството, но и срещу всички честни Същества, били те Хора, Джуджета, Феи или други, срещу всяко Същество, способно да покаже топлина, сърдечност, справедливост, милосърдие или любов, слабостите, които според него са допринесли за загубата ни в Последната Битка. След като успее да събере цялата власт в ръцете си, никой не би могъл да му причини ужаса и чувството за вина, което изпитвал по време на Последната Битка.