Тълпата в залата започна буйно и радостно да скандира и се изправи на крака, за да изрази одобрението си, а Дъглас обви в прегръдките си младата Чирачка и я целуна прочувствено по бузата.
— Аз ще ти помагам колкото мога — обеща й той. — И аз самият бих те избрал, ако от мен зависеше.
Тази вечер Пътуващият Магьосник бе изпратен на най-високия връх в Уотъранд, където наблюдателите докладваха, че е кацнала ужасна банда — дванайсет напълно пораснали Велики Златни Дракона, покрити със зелени люспи и с осемметрови криле.
Никой не знаеше дали Великите Дракони ще се присъединят към тях. Те бяха снобска, високомерна раса, която никога не бе воювала с никой. Техните роднини, по-малките от тях Морски Дракони, бяха твърди поддръжници на Огурян, но тези по-страшни на вид и по-големи братовчеди не се интересуваха от действията на Хора, Елфи или Джуджета.
Когато Дъглас пристигна придружен от Брайърмот и Каспар Мерлин, Старшият Дракон първоначално отказа да говори с тях. Когато разбра, обаче, че Дъглас е придружен от Принца на Джуджетата, той стана олицетворение на приятелство и добронамереност.
— Ами, от всички добри причини, които тая Водна Особа (имайки предвид Огурян, разбира се) ни изтъкна, тази, която ни убеди, бе че и Духачът на Димни Кълбета ще е тук! Той е откривателят на нашия спорт! Ние по цяла година се забавляваме, като правим кълбета, кръгчета, квадратчета и какво ли още не от дим.
Той демонстрира собствените си постижения, като направи три разноцветни кълбета, по едно за всяка от главите на своите събеседници.
— Ако оцелея след тази битка, мисля да прекарам следващите няколко десетилетия в работа на димни спирали.
— Че защо да не оцелееш? — попита Каспар, шашнат от големината и златния цвят на съществото, както и от умението му да прави димни кълбета. — Какво би могло да ти причини вреда, господине?
— Въпреки слуховете, които твърдят противното, ние сме Смъртни и живеем сравнително кратко време, по не повече от десетина — дванайсет века. Освен това ние сме много лесни жертви, както лесно може да се разбере, ако човек се заслуша в старите легенди за рицари и пленени девойки — повечето от които, ако искате да знаете истината, бяха доброволни гости, които знаеха, че драконите не биха застрашили неприкосновеността или разсъдъка им, докато повечето рицари… е, рицарите много често са слепи за всичко друго, освен за собствената си чест и слава.
— Освен това — добави той, като сгъна третия си остър и изумрудено зелен нокът, — ние ще се бием срещу собствения си вид.
— Собствения си вид ли?
— Да, за съжаление. Малко по-малко от половината дракони на света са обвързани с Фриджън по някаква глупава причина, която аз самият не разбирам, и поне ще започнат войната на неговата страна. Надявам се, че нашето участие ще ги принуди да се откажат.
— Вие най-малко ще неутрализирате противниковите Дракони — каза Брайърмот замислено. — Точно както Джуджетата…
— Ще неутрализират Троловете, които са от същия произход като Джуджетата, макар и да не са истински Джуджета — завърши изречението Дъглас. — Твърде жалко. Да, наистина твърде жалко.
— Ще ги неутрализираме с железен боздуган! — съгласи се кръвожадно Джуджето. — Тази вражда продължава вече твърде дълго и е станала твърде кървава, за да може просто да бъде забравена и простена.
— И все пак, опрощаването е цел, която трябва да постигнем, когато завършат боевете — каза Старши Драконът. — Някои от съюзниците на Фриджън са били подмамени, излъгани или насилени да го следват чрез страх или магии. Аз смятам, че това именно е причината за участието на Другите Дракони на негова страна.
— Е, може и така да е, но враждата между Джуджетата и Троловете е много по-стара от Фриджън. Тя е по-стара от Кралството и Последната Битка, и мисля, че съществува откакто свят светува.
— Флеърмън каза, че краят на битката няма да е краят на войната, и че краят на войната няма да е краят на нашите неприятности — каза Дъглас. — Струва ми се, че ще бъде по-добре да се справяме с проблемите един по един.
Глава двадесета
— Ние си имаме наша собствена работа, която трябва да вършим — каза Флеърмън на Дъглас. После се усмихна възбудено. — Може и да не размахваме меч с Торнууд и да не опъваме лък с Браунитата, но имаме далеч по-могъщо оръжие от техните и трябва сега да го използваме.
— Перлата ли? — отгатна Дъглас, като подтичваше, за да не изостава.
— Хайде, давай — това бе всичко, което Флеърмън каза. Той поведе Младия Магьосник към „Ледената Принцеса“, където Дъглас с учудване установи, че за времето от последната им среща, корабът е прекръстен на „Дъщерята на Пламъка“.