Той се обърна отново към картите си и започна да записва нещо. Главният Иконом се измъкна навън, като опипваше плешивата си глава, за да се убеди, че все още е на място и отиде да оповести за предстоящата среща.
Под гладката повърхност на Морето започваха първите сражения, които се водеха в пълна тъмнина и дълбока тишина. Предната редица от Костенурките на Огурян нападна авангарда от почти невидими Медузи. Те късаха огромни меки парчета от тях и оставяха мъртвите медузи да потънат на дъното.
Само за няколко минути Костенурките намалиха наполовина състава на Медузите, а останалите живи медузи се разбягаха на всички страни. Змиорките, вестоносците на флотилията, които бяха във втората редица, побягнаха пред напористата атака на Костенурките и се изпокриха между киловете на корабите.
Докато бушуваше краткото сражение, Скимър се промъкна измежду корабите и намери най-големия кил, този на „Снежната Буря“. Той бързо се насочи към средата на кораба и долепи дясната си ушна мида до кила.
На сутринта Огурян вече бе подробно информиран за взетите решения и издадените заповеди по време на събранието в кабината на Фриджън.
Времето на изток, запад и юг бе прекрасно, но целият северен хоризонт беше покрит с огромни черни облаци, които се извисяваха до зенита и сякаш се търкаляха към тях.
— Ето го и Фриджън! — каза Огурян на Торнууд, Командира на неговата флотилия. Те се разхождаха по палубата на бързия флагмански кораб „Дарение“.
— Значи този следобед ще се бием — каза Херцогът, като се пресегна, за да усети дръжката на меча си.
— Според Скимър, Фриджън смята да ни нападне, тогава когато остават само два-три часа светлина и да изпрати най-конвенционалните си сили срещу нашия център.
— Неговите Хора са по-добри бойци през деня, разбира се. Ако не може да ги вижда, той няма да може и да им се довери — отбеляза Торнууд. — Но Баншите са друга работа.
— Нашата задача е да пречупим първата линия на Фриджън, Хората му. Ще трябва, както можем, да се справяме с атаките на нощните същества.
— Чудя се какво ли правят в момента Дъглас и старият Огнегадател — каза Брайърмот, като точеше острието на бойната си брадва. Но Възпитаникът на Водата вече се бе обърнал, за да говори с един от своите офицери.
Флеърмън и Дъглас бяха седнали около една малка масичка на задната палуба на „Дъщерята на Пламъка“, закусваха обилно и наблюдаваха как черните облаци се движеха на югоизток. Северните ветрове от Вечния Лед се забиваха стремглаво в силния, топъл вятър, който се носеше от Бойните Плитчини и двете въздушни маси се изтласкваха нагоре и надолу, и влагата в тях се превръщаше в плътни черни облаци, натежали от дъжд. Светкавици и гръмотевици постоянно цепеха небето. Въздушни вихри се опитваха да откъснат мачтите на корабите и да потопят по-малките от тях.
— Морският Огън няма да срещне трудности при донасянето на Перлата дотук въпреки времето, нали? — попита Дъглас.
— Бурите не притесняват Асраите — отвърна Флеърмън, настанявайки се по-удобно. — Аз самият се чувствам доста доволен, че не се намирам там, под тая облачна покривка.
Повърхността на Морето изглеждаше назъбена. Вълните се хвърляха една срещу друга в редици и скачаха високо нагоре, като че се опитваха да стигнат до надвисналите над тях облаци.
Корабите на двете Флотилии, които сега вече се виждаха, също подскачаха нагоре-надолу, и се въртяха подхвърляни от вълните, а въздушните и водни течения дърпаха гредите им и се опитваха да ги разкъсат, карайки ги да издават стенания и стонове като живи.
Фриджън, излязъл от леденото си убежище, се бе навел непредпазливо напред през перилата, а около него лакеи и прислужници вееха с ветрила и мокри кърпи, за да го охлаждат.
В бушуващите под него води Фриджън видя дълги, дебели намотки и черни матови люспи, които се гърчеха и шаваха, а след това и една плоска, грозна муцуна украсена с трионообразна челюст. Главната Змиорка се ухили нахално на своя Господар.
— Какво казваш? Какво? — изрече Фриджън с ужасен глас, като се опитваше да се пребори със стомаха си, докато корабът се люлееше страховито по вълните. — Кажи ми бързо. Започваме атаката.
— И си късметлия — присмя се Змиорката. — Ние тук долу се бием за живота си от снощи. Четиридесет от най-силните, най-дългите ми другари вече загинаха.
— Нещастна пародия на змия и риба! Какво очакваш, да се пребориш с враговете ни без жертви ли? Какво друго имаш да ми кажеш, освен да се оплакваш по този глупав начин?
Главната Змиорка заскърца със зъби, но каза:
— Трябва да знаеш, че флотилията ти се приближава към плитчини, движещи се пясъци, скали и рифове. Ще трябва да се движите с максимално внимание.