— Ваше задължение е да ни насочвате сред препятствията — извика Фриджън. — Нито един кораб не трябва да заседне или да се удари в риф, чуваш ли?
— Ще направим, каквото можем. Ние мразим врага не по-малко от всеки друг. Само че не можем да насочваме и направляваме всичките кораби едновременно. Ще се погрижим за големите, но малките ще трябва сами да се справят. Освен това ние не плуваме бързо, а много от тях, особено фрегатите, са твърде бързи за нас.
Фриджън обсипа зъбатата змиорка с ругатни и псувни, но в крайна сметка се съгласи с нея. Нищо не можеше да направи сега за оределите редици на змиорките.
— А какво става с Медузите? — попита той.
— Опитваме се да ги съберем. Може би те ще могат да се погрижат за по-малките кораби. Може и да не успеят. Ще се опитаме. В най-добрия случай можем да ги наредим като параван пред вас.
— Очаква се, че когато започне битката, движенията ще се забавят — каза замислено Фриджън. — Дръж всичките си гадини в пълна готовност. Никакви отклонения!
— Трудно е да се обещае това, когато наоколо вероятно ще е пълно с прясно месо — каза Змиорката скептично.
— Нещастници! Защо въобще трябва да ви търпя? Ако не си гледат работата, убий ги! Фрегатите ще трябва сами да се грижат за себе си. В крайна сметка, това са най-добрите моряци в Моретата, или поне така са ми казвали нееднократно. Ще видим.
Той разгледа наближаващата флотилия на Огурян и неговите офицери му показаха флагманския кораб „Дарение“ на Торнууд, както и някои други от по-големите кораби на Конфедерацията. Планът остава в сила, уведоми ги той. Според него те трябваше да се вклинят в центъра, да разделят флотилията на Конфедерацията и да победят поотделно всяка от двете половини.
Като ръмжеше от задоволство, той подаде телескопа си на Клангън.
— Повикай ме, когато сме на един изстрел разстояние. Стой на палубата, Клангън. Никакво некадърно и подсмърчащо криене долу в каютата! Пращай ми вест през половин час. И ми донеси нещо студено за пиене.
После той се запъти към студените удобства на ледената си стая.
Наредени в редица пред високите кораби на Торнууд, триста Костенурки тракаха и писукаха нервно. Скимър ги изгледа за момент и се обърна към един младок под себе си:
— Бързо отплувай до „Дарение“ — заповяда той — и им кажи, че сме готови.
— Да, сър! — изписука младокът и се понесе като стрела. Скимър проследи с гальовен поглед как той се отдалечава и се обърна, за да поведе своята редица:
— Смело и напред, приятели! Нима очаквате да живеете вечно?
На борда на „Дарение“ всичко също бе готово. Джуджетата проверяваха своите къси мечове, остри боздугани и добре наточените си брадви. Браунитата опъваха големите си лъкове и забиваха в реите до краката си остри стрели. Дивото люлеене на мачтите не ги притесняваше. Те бяха свикнали да стрелят от клони, които вятъра люлее.
Хора, Елфи, Феи, Джуджета, Браунита, Пикси и Никси си говореха помежду си за домовете и семействата си и за отминали битки. Всички се опитваха да не гледат към приближаващата се флотилия.
По същото време на корабите и галерите на Фриджън цареше страхотна врява. Сержантите бълваха едновременно ругатни и заповеди с цяло гърло. Те вече бяха прегракнали от крещене.
Техните бойци им отвръщаха с мълчаливо отчаяние и яростни погледи, веднага щом сержантите си обърнеха гърбовете. Нервите на някои не издържаха и нерядко си разменяха удари с юмруци камшици или с плоската страна на мечовете. В някои случаи, в действие влизаха и остриетата на мечовете и ножовете.
Напрежението, особено в редиците на Троловете, Гоблините, Върколаците и всички други особено страшни племена, секти и видове беше огромно. Всички, обаче, се преструваха, че не го усещат. Простолюдието само въртеше кръвясали очи и се оставяше да бъде натикано в позиции за битката, в която може би щеше и да умре. Те показваха оръжията си при инспекциите на началниците си и доста често зад гърба им се заклеваха да използват същите тези оръжия върху самите тях, ако им се отдаде такава възможност по време на боя.
В цялата тази шумотевица редицата на Скимър удари по фланговете на Медузите, които се мотаеха обезкуражени на четири метра дълбочина. Суматохата от вятъра и вълните, които те обикновено на всяка цена избягваха, само допълнително размътваше и без това малките им мозъци.
Изведнъж отдолу започна жестока атака от страна на страшните Костенурки, които, пренебрегвайки жестоките пипала на противниците си, ги разкъсваха с остри зъби и разбиваха с мощните си перки. Атаката на момента унищожи изцяло дисциплината, която Змиорките бяха успели да наложат на Медузите. Тези от тях, които оцеляха след първите три минути, побягнаха към дълбините. В бързината те преплитаха своите дълги и тънки пипала с тези на другарите си и се превръщаха в безпомощни жертви при втората атака на Костенурките.