Една сериозна вторична битка започна веднага след пристигането на Морския Огън. Костенурките, накрая вече силно разгневени, нападнаха Змиорките в леговищата им, като разрушаваха кораловите им крепости и ги извличаха неумолимо навън, за да им размажат зъбатите глави. Твърдите им черупки бяха сигурна защита срещу острите зъби на Змиорките.
Корабите на Ледената Флотилия се намираха на един хвърлей и напираха напред, опитвайки се да отрежат корабите на Конфедерацията един от друг и да ги нападнат от двете страни едновременно. Чакащите до този момент войници се приготвиха, за да пренесат битката на вражеските палуби, когато корабите се сблъскат.
С ужасяващ трясък и грохот, катапултите на Джуджетата изстрелваха своите гюллета по киловете, мачтите и реите на Ледената Флотилия, последвани от огнени кълба, които веднага запалиха палубите и такелажите.
Моряците трябваше да напуснат боя и да започнат да изпомпват вода върху огньовете и да изхвърлят зад борда горящите кълба от катран и Водорасли. Корабите на Фриджън, изоставайки назад, пропуснаха шанса си да се врежат в редиците на Конфедерацията.
Виковете и заповедите изведнъж заглъхнаха и за първи път, откакто битката бе започнала, настъпи тишина. Докато Ледените кораби забавиха ход и завиха, Торнууд издигна червени и бели сигнални флагчета. Неговите големи кораби рязко промениха курса си и започнаха да се отдалечават от врага. „Да си плюят на петите“ както каза Брайърмот.
Последва нов сигнал и нова смяна на курса. „Дарение“ и нейните сестри се запътиха обратно към бойното поле и светкавично се врязаха между „Снежната буря“ и корабите зад нея. Аркебузите по палубата на „Дарение“ изпратиха гъсти облаци стрели по дължината на корабите от двете си страни.
Другите снажни кораби на Конфедерацията направиха същото. Почти всички Ледени кораби отново се отклониха от курса си, когато катапултите на Джуджетата изпратиха по тях нови огнени кълбета.
Огурян извика някаква магия за вятър и завъртя ръце в магически жест. Южният вятър веднага утихна и корабите на Торнууд завиха, за да се възползват от благоприятния северен вятър и да обстрелят по-слабо защитените страни на противниковите кораби. Нови облаци от кафяви и сини стрели се понесоха към техните палуби, докато Хора, Тролове и Гоблини тичаха от едната страна на кораба си към другата.
Опитвайки се да не се сблъскат помежду си, корабите на Фриджън се въртяха напред-назад в зле координирана маневра. Три от петте кораба горяха, и огневата им мощ бе сериозно намаляла. Огнени стрели от техните стрелци многократно се забиваха в корабите на Торнууд, но безрезултатно. Преди да отплуват от Уотъранд Флеърмън бе направил почти всеки сантиметър от корабите, мачтите и такелажите на Конфедерацията пожароустойчиви.
— Време е да започнем планираното отстъпление към Плитчините — предложи Торнууд на Огурян.
— Давайте, милорд Херцог. Нощта наближава. Това е времето, от което най-много ме е страх за нашите бойци.
Торнууд заповяда да бъдат вдигнати нови сигнални знамена на мачтата на флагманския кораб и новата маневра започна. Корабите на Фриджън се мотаеха неуверено наоколо, като не знаеха какво да правят.
Фриджън накара да му сервират вечерята на палубата по време на затишието. Тя все още плуваше в кръв, но той бе решил, че за един командващ е добре да бъде видян от офицерите и хората си. Към него се приближи един грозен, приличащ на жаба младеж, който почтително докосна шапката си.
— Сър, врагът отново променя своя курс…
— Кой си ти? — прекъсна го Ледения Крал. — Аз не те познавам. Защо се осмеляваш да ми говориш?
— Драгъл, бившия Трети Офицер на „Снежната буря“, сир.
— По дяволите! Защо се обръщаш ти към мен, твоя екзалтиран Крал, а не тоя страхливец, твоя Капитан?
Младият мъж отвори уста, за да отговори, но Фриджън го надвика. Да се заяжда с подчинените си бе любим негов спорт.
— Хайде, говори, сополанко такъв! Да не са ти простреляли езика? Защо не мога да получа отговор от теб, нещастно недоразумение на природата?
Драгъл погледна краля си с пълно презрение и извика с глас, трениран по множество палуби, сред боеве и бури:
— Сир! Аз бях Трети Офицер, но този идиот, вашият Капитан, има непростимото неблагоразумие да бъде прободен от стрела на Брауни, и умря, след като върхът й се подаде от лявото му ухо. Това ме повиши в чин до Втори Офицер за цели дванадесет и половина минути. След това новият Капитан, бившият Втори Офицер, падна в Морето, вместо да се остави да изгори жив, когато в краката му се заби едно от огнените гюллета на противника. След това аз самият станах Капитан, и съм на този пост вече от час.