— Х-ъ-ъ-ъ-м! — отвърна Леденият Крал. Той в момента твърде много се нуждаеше от Драгъл, за да си позволи да го превърне мигновено в ледена шушулка.
— Трябва да подмамим Огурян навън от неговите Плитчини, които той явно добре познава, и да го накараме отново да започне боя. Междувременно, можем добре да се възползваме от няколко часа, през които да се наспим, нахраним, и да ремонтираме каквото можем. И снабдителните кораби могат да ни настигнат с муниции и нови войски.
Фриджън се съгласи, че това е най-разумният ход, макар че не виждаше как биха могли да подмамят Огурян и Торнууд да излязат от плитчините си преди да са готови за това.
— Ще има време да помислим за това по-късно — каза той на Клангън.
— Бих искал да кажа нещо, което цял ден ме притеснява — каза стеснително Главният Прислужник.
— По-късно, плъх такъв. Готово ли е леглото ми? Тази жега ме убива. Трябва да дам и заповеди на Баншите за през нощта. Те ще научат моряците на Торнууд какво значи страх!
И той почти весело се запъти надолу към своята ледена кабина, за да извика не-мъртвите нощни духове. Те бяха следващата стъпка в неговата велика стратегия.
— А! — възкликна Торнууд. — Някой с капчица разум и малко Морски познания е поел командването там отсреща! Виждаш ли? Обърнаха се и се подредиха. Те се люшкаха като пияни до преди час и за малко да се разбият на рифовете.
— Фриджън винаги е опасен, особено когато изглежда, че всеки момент ще заседне. Какво ще правиш сега? — попита Огурян.
„Дарение“ в този момент беше в безопасност, заобиколен от бариерен риф в спокойни води, и всички се възползваха от това, за да вечерят. Много от бойците се възползваха от затишието, за да легнат и да поспят по бойните си постове.
Брайърмот, който бе скочил зад борда, за да се посъветва с Костенурките на Скимър, се върна да докладва.
— Те казват, че злите Змиорки са насочвали корабите на Фриджън, което и обяснява защо обърнаха курса преди да заседнат на рифовете.
— Те знаят ли кой е новият командир там? — попита Торнууд. — Сигурен съм, че е Човек.
— Ще се опитат да разберат това след като залезе слънцето — отвърна Джуджето. — Те също така ще прогонят Змиорките изпод корабите на Фриджън и ще ги натирят в дълбините, откъдето няма да могат да помагат на новия капитан на Фриджън.
— Нощ — промърмори Огурян. — По-добре ще е да предупредим всички какво ги очаква с падането на нощта.
— Всеки човек да има по един другар до себе си, никой да не е сам — заповяда Брайърмот. — Вземете си за другар Фей или Джудже ако можете. Смъртните са основната плячка на Баншите. Само те се страхуват толкова много от смъртта.
С падането на нощта Баншите на Фриджън започнаха настъплението си — не спрямо личността на Хората, а срещу сърцата и мозъците им. Снажни стрелци и копиехвъргачи шепнеха, когато разказваха след десетилетия на своите деца за тази нощ.
Един Човек, който вървеше сам по палубата на един от високите кораби, от предната мачта към борда, покри ушите, а после и очите си с ръце и започна да пищи от ужас. Протяжен, дрезгав вой смрази сърцата на всички на борда, а човекът изведнъж се затича към борда. Той щеше да се хвърли в топлите и прозрачни води на Плитчините, ако двама Нереиди не го бяха обуздали и завели при другарите му в моряшкия отсек, където екипажът си почиваше от боя.
— То ми разказваше за собствената ми смърт — плачеше жертвата едновременно с ужас и успокоение в гласа си. — Видях гроба си! Чух как семейството ми ме оплаква! Какъв ужас!
— Сега махна ли се? — попита тихо сержантът.
— Махна се — съгласи се пострадалият, — но аз винаги ще го помня…
— Сега си сред приятели — каза друг. — Всички чуваме и виждаме едни и същи ужасни неща, но ако седим заедно, няма да полудеем.
— Никой да не излиза на палубата, и въобще никъде да не ходи, сам — заповяда боцманът строго. — Сега вече знаете какво могат да ви сторят тия Банши, за които ни предупреждаваше Херцог Торнууд.
Един войник, Фей, каза:
— Слушайте, казвали са ми, че най-добрият начин да бъдат прогонени е чрез пеене. Аз ще ви науча на една песен на Феите, а после вие ще ни научите на някоя ваша песен.
Той започна да тананика и кръгът около него постепенно нарасна до близо петдесет човека. Воплите на Баншите бяха игнорирани и постепенно затихнаха.
Рибарите от Феърстренд в своите спретнати малки лодки из Плитчините се оказаха събрани около Мериам Бекет, която им разправяше истории за духове и призраци.