— Ами, ще ти отговоря след един момент, Дъглас, момчето ми. Първо трябва да дам необходимите инструкции на Капитан Фриби. След това ще вечеряме, а през това време ще стане достатъчно тъмно, за да извикаме Морския Огън да ни отведе на последното ни пътуване.
Това звучеше твърде злокобно и накара Пътуващия Магьосник да замълчи, докато Магьосникът извика Капитана.
— Не, ти няма да дойдеш с нас до Леда, Фриби — каза той, като погледна притеснения Капитан.
— Не бих имал нищо против да отида където и да е с Вас, господине. Бих дори прекосил Леда, за да стигна до онзи проклет Дворец, ако вие или младият Магьосник ми наредите да ви последвам. Не, аз се страхувам единствено защото знам, че ние няма да дойдем с вас и няма да можем да ви помогнем при нужда.
Флеърмън се пресегна и приятелски потупа моряка.
— Добри ми приятелю! Ако трябваше да поведа фронтална атака срещу Двореца на Фриджън, не бих искал да имам по-добри хора от теб и Шкембо, повярвай ми. За всеобщо съжаление, обаче, тук няма място за директни и честни методи. За да победим Фриджън, трябва да използваме хитрина. В крайна сметка, някои твърдят, че това е същността на Магията, и че всички Магьосници са евтини хитреци, нали така?
— Не е вярно! — извика Фриби. — Никога досега никой не се е държал толкова открито и почтено с мен колкото вие с Дъглас.
— Благодаря ти, Фриби! Това е най-големият комплимент, който можеш да направиш на един Магьосник.
И те седнаха да се хранят.
— Да, прав си, Дъглас. Трябва да ти кажа какво смятаме, надяваме се, трябва да направим. Огурян знае, а Торнууд и Брайърмот се досещат за някои неща, също както и ти.
— На първо място е Сивата Перла. Ти знаеш, че тя съдържа по магически начин цялата човешка същност на Фриджън — любовта, уважението, скромността, любовта към изкуствата, вярата, и чувството за отговорност. Достойнството. Честността. Милосърдието, грацията, благотворителността и чувството му за хумор — огромният, безкраен брой качества, които се преплитат в сърцето, разума и душата на всеки човек, колкото и зъл да е той.
— По време на Последната Битка нещо, и аз не знам точно какво, се случи на Фриджън, и дълбоко го огорчи и промени. Той започна да мисли, че всички болки, злини и грехове идват от човешката същност на хората. Създаде Перлата, за да може да се отърве от тези си качества. Тогава вече щеше да може да си позволи да бъде колкото си иска студен и безчувствен за всичко, което би могло да го нарани, както каза Огурян преди няколко дни.
— Нещо като маскировка, но по един доста изкривен начин — помисли си Дъглас на глас. — Да, разбирам.
— Но това, което той не се е досетил, е, че има и други човешки качества, също толкова присъщи на всички ни, които, ако беше затворил и тях в Перлата, щяха да го направят наистина непобедим. Той забрави, че и най-добрите сред хората са понякога глупави, самовлюбени, безчувствени, безотговорни, горделиви, егоистични, лакоми… и най-вече слепи за собствените си недостатъци. Той остави тези качества в себе си. Те ще бъдат и причината за неговия провал. Или по-точно, за завръщането му към човечеството и нормалността, ако се справим с работата си успешно.
— А и разбира се, Перлата беше намерена. Ти си я купил от Каспар Мерлин.
— През тези последни седмици ние намерихме отговора на загадката. Нашето участие в Битката при Плитчините е да унищожим физически Перлата. Това може да бъде сторено само под Вечния Лед. Само там! Фриджън смятал, че не само никой никога няма да иска да унищожи прекрасната и скъпоценна Перла, но че дори и да иска, няма да може да стигне до Леда, за да го стори.
Флеърмън изчака, за да види дали Дъглас ще каже нещо, след което продължи:
— Щом Перлата бъде унищожена, Фриджън би трябвало да се превърне отново в пълноценен Човек. Надяваме се, че добрите му качества ще балансират лошите му качества. Ще изчакаме и ще го съдим чак тогава, когато видим какъв всъщност Човек е той.
— Той ще стане като всеки друг? Но това значи… че всеки би могъл да стане като Фриджън?
— Точно така… или почти точно така! Със сигурност, всеки Магьосник би могъл да се направи да прилича на Фриджън, ако реши да си създаде своя собствена Перла.
— Сега вече разбирам много неща — каза Дъглас с въздишка, — продължавай.
— След като веднъж е загубил, Фриджън ще стане контролируем. Ако бъде победен, той или ще се покае и ще иска прошка — или ще се оттегли и ще започне да крои планове за отмъщение — но, след като вече е цял Човек, той никога няма да може да повярва отново в своята непобедимост. Това само по себе си би било чудесен изход за нас.