— Ледът е доста добър изолатор — обясни Флеърмън. — Ледникът има много студена и твърда външност, но сърцевината му е топла.
— Така да се каже — добави Бронзовият Бухал, който, колкото и странно да звучи, вееше с крила, за да охлажда двамата Магьосници и прибавяше към тътена около тях.
Дека бе останала на заден план, тъй като не можеше да помогне с друго, освен да прехвърча от стълбата до работилницата и да насочва усилията им.
— А сега — каза Флеърмън, като си бършеше челото с една кърпа, — първо ти, Бухале, спри тая дандания и остани в основата на стълбата, за да ни чакаш. Твоята задача е стълбата да е празна и отворена за нас, каквото и да става.
Бронзовият Бухал кимна два пъти с глава и разпервайки металните си криле се спусна надолу по стълбата.
Дека изчезна нагоре, но се върна след миг, за да каже, че стълбата свършва на два-три метра от коридора между работилницата и затворническите килии. В Ледения Дворец цареше тишина.
— Погледнах набързо наоколо — каза тя. — Странно е, но всички изглеждат потънали в дълбок сън, въпреки че още няма пладне.
Флеърмън каза:
— Фриджън просто не вярва на хората си, и ги е омагьосал, за да заспят докато го няма, и да не могат да изпаднат в беда — или да се справят с някоя беда.
Дъглас можеше да види коридора и от едната му страна една правилна и матова правоъгълна форма, която сигурно беше работилницата на Ледения Крал.
Те влязоха в коридора. Изведнъж усетиха леден вятър, който почти веднага отново замрази разтопената вода. Дъглас погледна към килиите по коридора. Тук бе твърде светло, тъй като светлината се просмукваше отгоре през Леда.
— Стоплѝ се — предупреди го Флеърмън. — Много лесно можеш да замръзнеш така както си мокър.
Дъглас направи няколко магии, за да стопли дрехите си, да си изстиска чорапите и да си изсуши ботушите.
— Хайде — каза Флеърмън. Той се запъти по коридора. Около тях не се чуваше никакъв звук. — Аха, вече пристигнахме!
Пред тях имаше масивна дъбова врата, обвързана от всички страни с широки черни железни ленти. Флеърмън се двоумеше дали да не я взриви с мощен удар на силата си, но за да запази тишина реши да разтопи леда около ключалката и пантите. След по-малко от минута вратата изскърца и падна на пода със силен трясък.
— Мислиш ли, че това ги е събудило? — попита Дъглас, като погледна назад през рамо.
— Дека може да провери. Нека да видим какво има тук.
Двамата Магьосници влязоха в лабораторията на Ледения Крал и Флеърмън направи знак, за да се запалят скритите лампи. Това, което видяха, веднага и драстично промени плановете им.
Наредени по дължината на стаята, от двете й страни имаше дълбоки ниши, и във всяка ниша стоеше замразеното тяло на мъж, а в някои случаи и на жена, покрито с бял лед и гледащо към натрапниците с невиждащ поглед.
Някои бяха облечени в дрехи, чиято мода бе минала преди векове. Някои бяха явно крале или принцове, облечени в изпъстрени със скъпоценни камъни наметала и дрехи. Много от тях приличаха на търговци, или просто на обикновени хора.
Обхождайки тази изложба с ужасен поглед, Дъглас се спря пред седмата ниша вдясно и извика:
— Татко! Той е умрял от измръзване, Учителю! Баща ми!
Той се затича напред и се опита да пипне един висок човек с кожена престилка и тежки ръкавици.
— Ето, това е моят собствен, скъп баща, който ние мислехме, че се е удавил в Морето! Този зъл Леден Крал, този Фриджън, го е убил!
— Напротив — успокои го Флеърмън, като издърпа младежа назад от замразената фигура. — Той е само омагьосан, а не мъртъв. Тази работилница е затвор за тези, които по някакъв начин са представлявали опасност за Фриджън. Предполагам, че празните ниши в онзи край са били предназначени за мен и за теб, момчето ми. Има и една за Огурян, също така.
Той изчака Дъглас да се съвземе.
— А сега трябва веднага да се хванем на работа, и то много бързо. Перлата трябва да остане на второ място, защото първо трябва на всяка цена да спасим тези нещастници.
— Разбира се! — извика Дъглас. — Татко, ще те извадим оттук и отново ще те стоплим. Обещавам ти.
Двамата Магьосници се съвещаваха около голямата централна маса.
— Аз мога да се справя със затворниците — каза твърдо Дъглас. — Ти се заеми с това да намериш начин за унищожаване на Перлата, след като вече сме тук.
— Действителното й унищожаване трябва да почака до последния възможен момент, защото унищожаването на Сивата Перла ще значи и унищожението на Двореца и на голяма част от Вечния Лед, които се крепят на същата магия. Знаеш ли какво да правиш?