Докато Вълшебникът и Бухалът съсредоточено мълчаха, Дъглас внимателно се замисли върху въпроса. Накрая момчето отвърна:
— Смятам, че магията би трябвало да бъде нещо…, което осъществява друго нещо… за…, за което наблюдателният човек не може да намери нито готова причина, нито подходящ метод.
— Добре, добре! — изпляска с ръце Магьосникът, в знак на задоволство, а Бухалът размаха криле и ги разтърси в знак на съгласие. — Добър отговор или по-точно добър първи отговор, защото това не е цялата истина, но все пак е задоволително начало.
Той смени мястото си, като се доближи до момчето, а освободеният стол го последва и се спря до Дъглас.
— Забеляза ли как всяка вечер се приготвя храната? Добре, трябва да знаеш, че това се дължи на постоянна магия, но е нещо различно от обикновеното природно вълшебство. Синият Чайник нарежда и дава указания, за да бъдат изпълнени точните изисквания. Ястията се приготвят в определено време и както знаеш са отлични. Но не храната е вълшебна, а начинът, по който се приготвя. Разбираш ли за какво говоря?
— Може би малко.
— Видя ли как топлината от печката кипва водата за чая, обелва зеленчуците и приготвя соса от печеното месо?
— Не, но предполагам, че тя би трябвало да се намира там — отвърна Дъглас.
— Следователно ти определяш топлината, огъня и врящата сила като магия?
— Те биха могли да бъдат, въпреки чувството, че ако бях наблюдавал внимателно, щях да намеря естествено обяснение за тях.
— Възможно е, познавам хора, които също биха могли да обяснят нещата по напълно разбираем начин, например предизвиканата химична реакция от връзката на въздуха с нагрятото дърво, което наричаме горене. Отново точен отговор! И ако трябваше да накарам приятеля си да ти обяснява явленията горене и кипене, ти сигурно не би видял в тях нищо вълшебно, защото ще ти бъдат обяснени с помощта на природните закони. И сигурно щеше да се съгласиш, така ли е?
— Да, сър.
— Според мен, избраната от тебе дефиниция за магия е: „Всяко действие има реакция, за които не може да се намери логическо обяснение“.
— Възможно е да се каже и така — добави Дъглас, въодушевен от метода на преподаване.
— Дотук трябва да повярваш на думите ми. По света съществуват величествени и разнообразни природни вълшебства, а за един магьосник са необходими години, за да се научи да ги разпознава. Ето защо се нуждая от различно, по-разбираемо обяснение за това, какво е естествено и какво е магическо. Като тип магията сравнително малко е свързана с природните закони и твърде по-разумно е да вникнем в съдържанието на неестественото, вместо да търсим къде липсва. Дори и тази пътека на познанието е дълга и трудна, изпълнена с пречки и препятствия. Накрая ще разбереш, че съществуват много малко магии, в които можеш да си напълно сигурен. Има и конкретни примери — да движиш или преместваш предмети на различни разстояния. Съгласно всички познати тестове, това е в пълно несъответствие с природните закони и се смята за абсолютно невъзможно. И още…
Магьосникът случайно направи необичаен жест към стоящия пред него предмет, който се оказа Бронзовия Бухал. Чу се: „Пуффф“, птицата изчезна от мястото си и се появи на петнайсетина фута разстояние от тях. Бухалът изглеждаше изненадан от внезапното пътуване.
— Телепортация — тихо обясни Флеърмън. — Този вид магия универсално е разпространена като истинско вълшебство, по-точно казано, магия с главно „М“. Друг неин вид е екстрасенското възприятие.
Той отвори очи, докосна челото си с лявата ръка и промълви:
— Чувствувам… чувствувам… чувствувам приближаването на стар просяк към нашата врата, готов е да позвъни, тъй като обичайният посрещач го няма. — Вълшебникът намръщено отправи последните си думи към Бронзовия Бухал и продължи: — Облечен е в дрипи, но има добре подковани ботушки и не прилича нито на старец, нито на просяк. Той е платен шпионин на Херцог Юнисед. Въпросният Херцог има голям недостатък: страда от убеждението, че този, който го поддържа напълно, е негов враг.
Магът скочи от табуретката.
— Вече няколко пъти съм отказвал услугите си на този фалшив Херцог. Никога не съм засягал с думи и дела неговите хора, законите му или собствеността му, но той винаги ме е смятал за свой враг — обърна се Флеърмън към ученика си. — Приближи се към мен. Сега ще научиш много повече, отколкото ако ме наблюдаваш как стрелям по Бронзовия Бухал в стаята си или го обиждам с автоматична телепортация — добави той през рамо.
Обзет от тази мисъл, магьосникът закрачи през работилницата, мина през двора и кухнята надолу към приемната и се запъти към външната врата.