След това, свистейки почти щастливо, голямата Перла се разцепи на две. Чу се силен трясък и стаята се изпълни с огромен облак гореща, ароматна пара.
Дъглас вдигна очи нагоре и видя как таванът се гърчи и пропуква и как започва да се топи.
— Виж това! — извика Флеърмън.
Най-после сърцето на Перлата се разкри пред тях. То светеше в мъгливата тъмнина около тях като светулка. След няколко мига то въздъхна на глас и изгасна.
Подът се разтресе и те чуха приглушено боботене, което бързо се усили до страхотен тътен. Чуха се викове и писъци.
Огненият Магьосник изпусна стъкленицата, която се разби върху масата. Киселината се разля, а масата се катурна встрани.
— Е, свършихме го! — извиси глас над тътена Флеърмън, потривайки ръце. — А сега да се махаме оттук.
Те се затичаха към вратата. Трима тежко въоръжени мъже, облечени с униформи на охраната на Двореца на Фриджън, се приближаваха тичайки по стъпалата откъм затворническите килии, като викаха силно.
— Господарят на Огъня! — възкликна единият от тях. Те спряха, като че ли за да помислят как най-добре биха могли да убият Флеърмън. Чу се още по-силен тътен и таванът на коридора се продъни и ги изсипа всичките през една дупка долу във водата. Падащите ледени блокове веднага запълниха дупките.
— Хайде, Учителю, ела! — извика Дъглас, като дърпаше Магьосника настрани от мястото на пропадането. — Пътят е чист.
Флеърмън погледна още веднъж към дупката, която доскоро представляваше стълба и каза: „О, боже мой!“ преди да последва своя Пътуващ Магьосник в най-тъмните килии на Фриджън.
Глава двадесет и втора
— Внимавай! — извика Дъглас, който се подхлъзна и едва успя да спре на ръба на една двуметрова цепнатина в пода на ледения коридор. Една могъща конвулсия, секунди преди това, бе изтръгнала основите на двореца от заобикалящия го лед.
Поглеждайки нагоре, той можеше да види през един процеп яркото слънце.
— Дворецът се откъсва от Леда — извика Флеърмън по-високо от всичките трясъци около тях. — По-добре да не влизаме в тази сграда.
— Но в Двореца има хора! — възрази Дъглас, забравяйки, че това са неговите врагове.
— Бихме си рискували живота! Те почти не си струват риска… но разбира се, че си прав, момчето ми. Не можем просто да ги оставим да умрат. Хайде да вървим! — извика Магьосникът и с широк замах на ръката си отцепи един двутонен леден отломък от стената и го положи като мост над бездната пред тях.
Двамата се затичаха през хлъзгавия временен мост в килиите точно преди целият дворец да се разтресе отново и мостът окончателно да се разцепи на две, като се продъни в дълбоката бездна под него.
Дъглас последва Флеърмън в лабиринта от тесни ледени коридори и влажни, мрачни стаи в основата на Ледения Дворец.
Цялата постройка се разклати като желатин, издавайки ужасни скърцащи звуци, които накараха косата на Дъглас да се изправи.
Ледени буци, по-големи от човешки глави, падаха от извития таван, а разделителните стени се срутваха като картонени. Плътен, задушлив и студен облак от сивкав леден прах изпълваше въздуха и ги заслепяваше. Те опипом намериха стълбата, която водеше нагоре, като се спънаха и паднаха на колене, когато се спънаха в първото стъпало.
— Оттук е пътят нагоре! Нагоре! — чу се гласът на Дека пред тях. Падащите парчета не я притесняваха. Когато тръгнаха нагоре по тресящите се и пукащи стълби, Дъглас видя една огромна ледена маса да пада точно през Привидението и да унищожава площадката, през която току-що бяха минали. Дека им направи знак да побързат и ги поведе нагоре през сгъстяващите се облаци от леден прах.
Два етажа, три, след това и още един, много дълъг четвърти етаж. Поглеждайки назад, загрижен за стария Магьосник, Дъглас, който се задъхваше и едва си поемаше дъх, го видя да левитира на сантиметри от пода, а главата му беше обвита в сфера от чист въздух. Флеърмън се оглеждаше около себе си с нескриван интерес.
И аз си мислех, че мисля като Магьосник — помисли си Дъглас. Да се носиш из този боклук и да филтрираш праха от въздуха, за да си щадиш дробовете!
Той започна забързано да срича магии и няколко секунди по-късно успя да се вдигне нагоре. Малко рязко, обаче, и си удари главата в ниския таван преди да компенсира и да се спусне по-ниско до пода. Той създаде и една предпазна сфера, която да филтрира праха от въздуха. За първи път откакто започна земетресението беше в състояние да диша спокойно.
Започнаха да се придвижват по-бързо и по-спокойно. Стигнаха до последните стъпала и една разбита врата ги отведе в една огромна зала, в която десетки полуоблечени хора, прислужниците и придворните на Фриджън, пищяха и тичаха насам-натам.