— Това е Тронната Зала — каза Флеърмън, когато двамата се спряха, за да се огледат наоколо. — Бил съм тук. Вратата е от онази страна, но е запушена от леда! Трябва да изкараме тези хора по този път.
Той посочи към огромния прозорец зад трона от планински кристал. Леденото поле отвън трепереше като езеро по време на буря.
Флеърмън доближи ръце до устните си и извика през тях. Думите му, стократно усилени, удариха обзетите от паника придворни и ги накараха да се вслушат. Да се подчиняват, когато чуят заповед на висок глас за тях беше втора природа. Това спаси мнозина от тях от смърт.
— Чуйте ме сега — каза Флеърмън. — Този Дворец ще се откъсне от Леда и ще потъне на дъното на Морето. Вашата единствена надежда е да го напуснете веднага през огромния прозорец зад вас и да избягате по леда вляво.
Дъглас извика:
— Прозорецът ги спира!
— Взриви го тогава! — извика Флеърмън, забравяйки, че думите му кънтят из Залата. — Разбий прозореца!
Пътуващият Магьосник запрати мощен енергиен удар с всичка сила към прозореца. Той се разби със звук, подобен на звука от чупенето на стотици кристални чаши.
Флеърмън отново сви ръцете си в тръба:
— Навън през прозореца! Бързо! Таванът ще падне всеки момент!
Тълпата се запрепъва и заизсипва през прозореца. Магьосниците слязоха на леда след тях. Целият покрив на двореца се продъни и се срути, като запрати на всички страни огромни ледени парчета, керемиди, трески от разбитите мебели и огромни количества прах и боклуци. Част от бегълците бяха ранени или съборени на земята.
Дъглас и Флеърмън, които не бяха ранени, започнаха да упътват зашеметените придворни към скалните върхове, които стърчаха от леда на известно разстояние от тях. Никой сякаш не усещаше щипещия студ от страх, но много от тях трябваше да бъдат водени като деца. Жените плачеха и викаха, мъжете ругаеха и ридаеха, но гласът на Огнегадателя изпълваше ушите им и ги караше да се подчиняват.
— Всички ли са вече извън опасност? — извика Дъглас. Флеърмън постоя неподвижен за момент, закривайки очите си с ръка, за да ги предпази от яркото обедно слънце, което блестеше върху голия лед.
Флеърмън тъжно каза:
— Дворецът ще потъне през леда и дори ти и аз не бихме могли да оцелеем при такова нещо, а да не говорим, че въобще не бихме могли да спасим малкото останали вътре, дори и да знаехме как да ги намерим. Ако това ще те успокои, помни, че ако те ни бяха намерили, нямаше да се поколебаят да ни нанижат като кебапчета на шпагите си.
Земята се разтресе и няколко много впечатляващи неща се случиха едно след друго в безкрайно бърза последователност.
Вечният Лед се разцепи изцяло на две по средата, от север на юг. Двете страни се разделиха на двайсетина метра една от друга с най-изнервящия звук, който човек може да си представи, който наподобяваше разкъсването на парче брезент, голямо колкото небето.
Чу се внезапен вик и от разпадащите се външни стени на замъка към тях се затичаха група въоръжени мъже с извадени мечове и разкривени от страх лица.
След това последва внезапното и тотално пропадане на целия Леден Дворец на Фриджън през ледника до подводното дъно на долината на сто метра под тях.
Водите на Морето, разместени от потъването на Двореца, се вдигнаха петдесет метра нагоре в сиво-бял фонтан от киша и Морска вода. Тези от войниците, които се бяха спасили от пропадането в морската бездна паднаха по очи и покриха главите си с ръце.
Последва рязък взрив от топъл въздух. Надигащите се води мигновено се превърнаха в гореща пара, надуха се и се превърнаха в огромен облак с формата на гъба, който дълго време вися над леда преди да започне да се разпръсква пред южния вятър.
Когато ледът се разпука, Флеърмън и Дъглас, които бяха на самия ръб, бяха разтърсени от силния взрив. Преди да паднат, обаче, те бяха вдигнати във въздуха от два чифта остри като саби изумрудени нокти и понесени бързо встрани и нагоре.
Междувременно треперещите войници бяха обхванати от надигналите се води, които се втурнаха между тях и почти веднага замръзнаха около тях, пленявайки ги завинаги в ледените си прегръдки много по-сигурно, отколкото това биха могли да сторят железните окови.
Човекът, който водеше атаката им, бе подхвърлен нагоре от прииждащите води и се превъртя високо във въздуха, крещейки обезумял от ужас — Фриджън!
Мечът и шлемът му се бяха изгубили при изхвърлянето му във въздуха. Той се превъртя няколко пъти и започна да пада, въртейки се като пумпал, към огромното врящо гърне от Морска вода, което се беше появило на мястото на двореца.