Но от облачната покривка над тях се появи един Златен Дракон, който триумфално крещеше. Той ловко сграбчи Ледения Крал от въздуха, секунди преди да падне в кипящото море.
— Ехе…! — извика Пътуващият Магьосник. — Прекрасен улов!
— Благодаря — отвърна Великият Дракон, който ги беше стиснал в ноктите си. — Брат ми доста добре се справи. Вие двамата ли направихте този голям фонтан? Мощната струя от топъл въздух беше наше дело. Много нерви си изкарахме с нея, вярвайте!
— Добре, добре, и пак добре — изпъшка Флеърмън от лявата лапа на Дракона. — Може би е по-добре да ни оставиш някъде наоколо. Върху Вечния Лед все още има разни хора, на които трябва да им се помогне да се махнат оттам преди да той да се разпука напълно.
— Хората на Фриджън ли? — запита Великият Дракон, като наведе глава към бягащата тълпа. — Защо не ги оставите просто да се удавят или да измръзнат?
— Не е в моя стил — отвърна Флеърмън. — Никой не заслужава да умре по този начин! Ако можем да попречим на това, разбира се.
— Е, добре, щом така мислиш, моите хора ще се погрижат за тях — въздъхна Великият Дракон. — Малко страх от смъртта няма да им навреди, обаче. Ще ви оставя на борда на „Дарение“. Тя е само на няколко километра навътре в Морето. И бившият Леден Крал също, предполагам, макар че момчетата много биха искали да си поиграят на подхвърляне с него за няколко часа или дни, или години.
— Докарайте го и него. Дори Фриджън заслужава да бъде изправен пред своите и да бъде съден от истински съд. Х-ъ-ъм! Да, мисля, че вече можем да го наречем „бивш“ Леден Крал. Флотилията му е разпръсната, Дворецът му потъна на дъното на Морето, а той е Пленник в ръцете на своите врагове. А и струва ми се, че ще видим промяна в него, сега, след като Перлата се разтвори.
— Голяма приказка каза за човек, който виси за пеша на палтото си от ноктите на едни Дракон — каза Великият Дракон с усмивка, завивайки на юг. — Голяма гледка, нали?
Дъглас бе запленен от гледката, която се откриваше пред него от трийсет метра височина.
Ледът наистина се беше пропукал и двете половинки се разцепваха на десетки по-малки парчета, които вече започваха да се отделят и да плуват навътре в Морето. Топлият въздух от ноздрите на Дракона разбутваше ледените блокове, а от юг започваше да духа силен вятър, който ги подхващаше и разпръскваше по света. Оцелелите обитатели на Ледения Дворец се бяха свили около една скала, а около тях във въздуха кръжаха Дракони.
— Магиите на Фриджън явно са включвали и свръхниските температури на ледника — отбеляза Флеърмън, когато те прелетяха над бреговата линия. — Вечният Лед няма отново да се образува сега, след като магиите му не съществуват вече. Струва ми се, че климатът тук скоро ще заприлича на този в Хайлендорм. Те са на една и съща ширина.
— Баща ми е някъде там долу, а и Мирн. А аз самият се нуждая от малко топла храна. Струва ми се, че след толкова магии и приключения ще ми трябват месеци, за да се почувствам отново нормално.
— Глупости — възмути се Господарят на Огъня, — на мене ми е достатъчно топло. Сложи ни на предната палуба, Дракчо. Там, откъдето Огурян ни гледа през телескопа си. С него има една много красива девойка в дрехи на Чирак. Струва ми се позната.
Дъглас се приземи на палубата в движение и прегърна Мирн, като викаше от радост. Флеърмън направи същото с Огурян и с Торнууд.
Вторият Дракон остави на борда един почти припаднал и плачещ Фриджън. Отряд Джуджета го хвана и го завърза за главната мачта.
— Намерих баща си! — бърбореше Дъглас на Мирн. — И изрязахме стълба под Вечния Лед, през която влязохме направо във Двореца на Фриджън и в неговата работилница, и Флеърмън намери киселина в тавана й, за да разтопи Сивата Перла! И майката на Торнууд беше там, също!
— По-бавно, по-бавно — препоръча Огурян, който се доближи и разтърси Дъглас за рамото. — Остави на мира Чирака ми, моля. В този час тя трябва да учи първични магии.
— Ще дойда да ти помагам — предложи Дъглас, като хвана Мирн за ръката.
— Не, не — каза бързо Огурян. — Ние всички искаме веднага да чуем твоята история, след което ще трябва да решим какво да правим.
— По-късно — обеща Мирн на Дъглас с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че никога не ще успея да науча и най-простите магии.
— О, щом аз можах, и ти ще можеш — увери я Дъглас.
Торнууд извика да донесат столове, и докато седяха на стоплената от слънцето предна палуба, гледайки разчупването на Вечния Лед, цялата история на приключението се разказваше и преразказваше.
Глава двадесет и трета
Те чуха за първи път цялата история на Морската Битка, от първите сблъсъци до момента, в който Флотилията на Конфедерацията шокирана видя „Снежната буря“ на Фриджън да се обръща рязко и да отплува.