Поставени под магическа забрана да не напускат своята нова земя през следващите сто години, Страшилищата доста щяха да се потрудят, за да си изкарат хляба от неплодородната земя. Дюнните жители им бяха предложили да се заемат с рибарство. Те самите се страхуваха да се приближат до Морето, но много обичаха всевъзможните видове риба.
— Сега преглеждаме живота и работата на Фриджън и гледката не е никак приятна, за да преценим не само какво да правим с него и какво да е наказанието му, а въобще дали трябва да го оставим да живее — каза Огурян.
— Значи вече му е произнесена присъда? — попита Маргет.
— Съдът привърши своята работа. Никой от нас не взе участие в него.
— Не, Великият Дракон бе Съдията, а той е най-малко предубеден от всички нас. Журито бе съставено от хора от съвсем отдалечени места, чийто живот все още не е бил засегнат от злините на Фриджън — обясни Флеърмън.
— Те бяха изключително честни. Намериха го за виновен. Но произнасянето на присъдата е наша отговорност — каза Господарят на Водите сериозно.
Те отново седяха на окъпания от слънцето балкон пред Тронната Зала на Двореца на Огурян.
— Да вземем например смъртната присъда — отбеляза Великият Дракон, който запълваше три-четвърти от терасата и свенливо ядеше шербет от една кристална купа. — Струва ми се, че той заслужава смърт заради всичките хора, които умряха в битките.
— Може би — каза Огурян, — аз не съм против смъртта като наказание за убийствени престъпления, но трябва да се има предвид, че съществуват десетки, ако не и стотици магии, положени от Фриджън, за които ние не знаем, и които не са развалени. Само той може да ни каже къде са пръснати всички те, как да ги намерим и как да ги развалим.
— Да, разбирам — каза Дъглас, — биха ни трябвали столетия, за да намерим и развалим всичките му магии, ако той не ни помага.
— Би било по-честно спрямо всичките му жертви, ако извършителят остане жив и се заеме с възстановяването на щетите — съгласи се Флеърмън.
— Насилието на смъртта не винаги се компенсира с извършването на още едно убийство — каза замислено Маргет, като си подпираше брадичката с ръка. — Разбира се, това важи само ако сме в състояние да гарантираме доброто му поведение в бъдеще. Бихте ли го държали затворник завинаги?
— Ние ще имаме много работа да вършим — каза Дъглас, като мажеше една топла кифла с масло и ягодов мармалад. — Дори и за да се справим само с Фриджън, което, честно казано, не ми се нрави особено много.
— Аз бих могъл, с помощта на моя Чирак, да се наема с изготвянето на списък на магиите, направени от Фриджън. Надявам се, че мога да разчитам на вашата помощ при развалянето им — предложи Огурян.
— Това се разбира от само себе си. Искам да кажа, за развалянето на всичките тези магии — каза Флеърмън. — Но остава въпросът, какво да правим с Фриджън след това? Не го искам в Херцогството. Той все още събужда в много от нас твърде много лоши спомени. А и съм сигурен, че не го искаш като затворник в Уотъранд, Огурян.
— Хората могат да бъдат много злопаметни и отмъстителни след една война, както ние, Феите, веднъж открихме на собствен гръб — каза тихо Маргет. — Той трябва да бъде затворен или задържан чрез магия в някое много отдалечено място.
— Да, но от друга страна той сега си възвърна всички човешки добродетели — каза Флеърмън. — Неговото заточение не трябва да бъде толкова тежко, че да ги убие в зародиш.
Те се съгласиха да помислят още малко върху този проблем и продължиха да дискутират върху други проблеми.
— Някои от Страшилищата са се завърнали в Пясъчната Земя, тяхната родина — каза Едх. — С тях какво ще стане? Те всъщност са проблем на Торнууд, но Херцогството му е твърде малко и той не би искал да създава нова Армия, която да следи за доброто поведение на тези непредсказуеми и неконтролируеми Хора. Те имат нужда от твърд и отговорен владетел.
— Аз предложих на Торнууд и на Вожда Тет да предложат на осиновения син на Тет да стане Губернатор на Пясъчната земя — обади се Флеърмън.
— Кой? Кримай ли? — попита Дъглас изненадано. — А и защо не, всъщност?
— Нашият бивш шпионин е много по-способен, отколкото повечето хора си мисля — отвърна Магьосникът. — Освен това е и син и наследник на Тет, който всички Пустинници, дори и Страшилищата, дълбоко уважават. Тет все още е твърде далеч от това да умре или да си подаде оставката, но Кримай, или Младият Тет, както го наричат, ще трябва да се упражнява в изкуството да управлява, ако иска да бъде готов да управлява Хайлендорм, когато му дойде времето.