— Тет може да му помага, ако те му създадат твърде много главоболия — съгласи се Огурян. — Мисля, че това е едно добро решение на проблема. Съгласни ли сте всички?
Съгласни бяха.
— Да се върнем на Фриджън — каза най-накрая Маргет. — Не мисля, че в този случай магия за забравяне би свършила работа. Имаме нужда от паметта му. Освен това, той заслужава и наказанието на съвестта си, нека да си спомня какво е сторил сега, когато вече има съвест.
— Това е страхотен товар, скъпа — каза Едх, — но съгласен съм, че е достойно наказание, дори и само за да служи за назидание на бъдещи кандидат-тирани.
Всеки около масата за обяд изказа мнението си за това какво да се прави с Фриджън. Най-накрая стигнаха до Дъглас Брайтглед.
Пътуващият Магьосник започна да говори, като доста мълча преди да започне.
— Фриджън с нищо не е заслужил доброто ми отношение. Обаче не мога да намеря в сърцето си отмъстителност, защото собствените ми несгоди са завършили повече или по-малко щастливо. Бих искал да е така за всички, но за съжаление знам, че това е невъзможно.
— Не мога и изцяло да му простя. Не мога да го осъдя на смърт, защото, както казва Огурян, вече имаше твърде много смърт и убийства, и още една смърт няма да разреши проблема. Отмъщението ми изглежда безпредметно и безполезно. Може би не съм прав. Не съм толкова умен.
— Аз бих препоръчал да се използва една от основните човешки съставки, на които ме научи Флеърмън на Хълма: здравия разум. Предлагам, следователно, на първо време да се изиска от Фриджън да развали всичките направени от него зли магии.
— Второ, предлагам, когато се справи с това, да бъде изпратен в земите, които се показаха сега изпод Вечния Лед. Там да се постави под магическо наблюдение докато този Съд прецени, че е поправил всички злини.
— След това той трябва да продължи да бъде изцяло отговорен за Новата Земя. Той ще трябва да се заеме с управлението й — да е гладен, ако тя се развива зле, и да бъде награден, ако стане плодородна.
— Новата Земя днес е разровена, безплодна, празна и безлична пустош. Тя може да бъде превърната в полезно и даже плодородно място след години упорит и внимателен труд.
— Устието на фиорда вероятно ще може да се превърне в удобно дълбоководно пристанище, подобно на Фаранго Уотър, където и аз съм роден. Наносните почви, създадени от дейността на ледника през милионите години, са едни от най-плодородните почви на Света, доколкото знам.
— Ако тя се подхранва и насърчава… ако Фриджън може да даде на тази земя грижите, от които тя се нуждае, и може да я превърне в плодородна, той ще е заслужил нашата прошка. Може би дори и нашата възхвала.
Проблемът бе разгорещено дискутиран, докато в крайна сметка призори всички се съгласиха с плана на Дъглас. Само една промяна бе поискана в последния момент от предводителя на Браунитата, Флот.
— Имената вероятно са по-важни за някои хора, отколкото за други. След като повече от четиристотин години сме треперели при споменаването на името Фриджън, за нас, Малките Хора, ще бъде голямо облекчение, ако затворникът бъде накаран да си смени името.
Когато всички тези неща бяха обяснени на бившия Леден Крал, той веднага се съгласи с присъдата, като се зарадва на възможностите, които борбата за опитомяването на Новата Земя щеше да му предостави.
— Аз дълбоко се срамувам от това, което съм извършил.
— Знаеш ли — каза Маргет шепнешком на Дъглас, — струва ми се, че той е искрен.
— Мисля, че е по-добре да почакаме, за да се убедим сами в това — отвърна Дъглас.
— Да бъда затворен, да бъда наблюдаван, да се очаква, че ще платя за направените злини и ще разваля направените магии, това са лесни неща за правене — продължи Бившият Леден Крал.
— Да отида с шапка в ръка и да се опитам да помогна на тези, които доскоро жестоко съм наранявал с моя егоизъм, е трудното. Но аз ще го превъзмогна и ще оправдая доверието, макар и малко, което ми оказвате.
Той се спря за миг.
— Моите колеги Магьосници са отсъдили справедливо, и това ме изненадва, защото те сега имат силата да ме унищожат. Но това ме и радва, защото укрепва по-раншната ми твърда вяра в тяхното Братство.
— Млади Магьоснико — каза той, гледайки право към Дъглас, — от цялото Братство, теб най-вече ще се опитам да те убедя в това, че съм нов човек. Когато някой ден твоите деца дойдат в Новите Земи, те ще бъдат посрещнати като уважавани гости, като принцове. Те ще бъдат посрещнати, кълна се, от весели, доволни и трудолюбиви хора, които живеят в здрави къщи и отглеждат весели деца, управлявани добре от самите тях, а не от мен…