— Парти за Хълма! — възкликна жената на фермера. — Това е чудесно! Прекрасно! Може би ще мога да прислужвам на масите и да донеса малко ягодово сладко?
— Глупости! — възкликна Флеърмън. — Не можеш да прислужваш. Ти и Безценният ще бъдете сред специалните гости.
Те си поговориха още малко, което само разпали апетита на Люляк за новини, и тръгнаха през старото мостче към познатата пътека, която се виеше по брега покрай вратата на Хълма на Магьосниците.
— Сега може би ще имаш време да поправиш паянтовото мостче — каза Флеърмън със шеговито сериозен тон. — И да прибавиш и другия парапет, както все обещаваш.
— Ето тук беше закачена табелата — каза Дъглас, като си припомняше пристигането си в къщурката преди пет години. — Аз много се чудех дали ще мога да си намеря място като Чирак при истински Огнегадател.
— А аз като те видях, реших че от теб няма да стане и мияч на чинии, и те съжалих — отвърна Флеърмън Флоуърстолк.
— По-скоро май че беше „помощник на Готвача“ — настоя Дъглас. — От мен щеше да излезе добър готвач.
Те минаха през отворената порта и стигнаха до голямата двойна входна врата. В средата, на височината на очите им, висеше едно блестящо, добре излъскано чукче с формата на бухал с разпънати криле.
— А сега какво, ще лежиш на славата си, а? — каза Флеърмън на чукчето за врата.
— Ако се идентифицирате — каза строго Бронзовият Бухал, — ще предам съобщението ви на моя Господар, когато той се върне от дългата си ваканция.
Дъглас се смя докато се задави, а Флеърмън, след като се направи на вбесен, се разсмя така, че щеше да падне.
Вратите широко се отвориха, като предизвикаха поток от приятни и идеални спомени. Те бяха посрещнати от Черния Пламък, който се отърка в глезените им и уви дългата си опашка около краката им.
Неговите дами, Перт и Пати, го следваха по петите, като мяучеха и се изправяха на задните си крака, за да бутат панталоните на Дъглас и да се търкат в тях. Той ги събра и двете в ръцете си и започна да ги гали подред, което ги накара да мъркат като мотори.
От дълбочината на къщата се разнесе звук от весело свистящ чайник, и когато влязоха в кухнята, те бяха посрещнати от свиркането, тракането, тропането и свистенето на чиниите, тенджерите, ножовете, лъжиците, паниците, които ги поздравяваха с „добре дошли“.
Синият Чайник затрака с капачето си, въпреки достойнството на своите години, и веднага заповяда да се приготви ядене — макар че беше още утрин — и то веднага!
— Надявам се, че нямате нищо против това, че ви идвам на гости точно в този момент — каза един весел глас с произношение от Топлите Морета от кухненската врата. Обръщайки се, двамата Магьосници видяха красивата рибарска дъщеря в Морскосиня рокля, с гердан от Морски корали и червена лента, завързана около тясната й талия.
— Чайникът и аз си говорихме относно това, как се поддържа къщата на един Магьосник — каза Мирн. Дъглас я целуна силно, а след това и малко по-слабо.
— Твоето място е тук — извика Флеърмън възхитен, като прибави своите прегръдки и целувки. — Не е даже въпрос само на място, а на принадлежност.
— Липсваше ми, въпреки че бяхме разделени само за две седмици. За щастие, Огурян и Флеърмън ми създаваха достатъчно работа! — възкликна Дъглас. — Мислех си веднага да ти пиша.
— Очаквам, че и след като се оженим, ще си зает с неща, които си струва да се свършат — отвърна островното момиче.
— Женени, значи, а? — попита Бронзовият Бухал докато седяха край огромната кухненска маса и пиеха топлия, ароматен източен чай и чакаха обяда.
— Ами, истината е — каза Флеърмън, повиквайки Захарницата по-близо, — че ще се наложи да изкарат един дълъг годеж първо. Огурян ще държи Мирн при себе си поне още две години.
— Но аз ще мога да идвам на Хълма на Магьосниците когато поискам, така обеща Учителя ми — каза Мирн на Бронзовия Бухал.
— Първо се обадѝ — посъветва я птицата. — Така като гледам, Флеърмън и Дъглас повече ще са на път, отколкото вкъщи.
— С всичките тези изгубени магии, които трябва да бъдат намерени…
— И с всичките тези основни магии, които трябва да бъдат научени! — извика Чиракът Водогадател.
— Но сега, след като Фриджън вече го няма — каза Дъглас, — би трябвало да има много повече време, за да се свърши работата правилно, а и да остава време и за забавления, и за женене.
— Това място има нужда от още един Магьосник, не мислите ли? — каза най-старият присъстващ Магьосник. — Синият Чайник е господар на кухнята, и по-добър няма да намерите никъде, но ние ще имаме много посетители, а трябва да има истинска домакиня, която да посреща Херцози и Херцогини, Вождове, дори Крале и Кралици, и различни Магьосници.