— Без съмнение си прав — отвърна Бухалът, като гледаше как Дъглас извежда Мирн навън, за да й покаже градината.
— Разбира се, че съм прав! — възкликна Флеърмън. — А сега да се хващаме на работа и да организираме едно Парти!
И ако знаете какво Парти стана!
Всеки, който беше някой, дойде. Книгата за гости, която Бронзовият Бухал старателно водеше до вратата, беше като списък на всички важни особи от всички краища на света.
Там бяха, разбира се, Торнууд, Херцог на Херцогството, и неговата прекрасна майка Мериголд. Говореше се, че веднага е накарала Столицата да разцъфне отново, веднага щом Торнууд наложи забрана върху долнопробните кръчми и капани, които армията на Юнисед бе породила.
Безценният и Люляк дойдоха рано-рано с ягодов мармалад и дамаджани сидер, и с радост видяха отново своя стар приятел Кримай, макар че някои хора, не знаейки неговата история, го наричаха Младия Тет, Губернатор на Пясъчните Земи и наследник на Вожда Тет от Хайлендорм.
Привидението Дека също дойде — и си отиде и пак се появи, тъй като бе много заето да разнася съобщения. Синият Чайник бе приготвил голямо количество мисктиуайн за нея. Останалите твърдяха, че това е най-хубавата лимонада, която някога са опитвали.
Брайърмот пристигна със своята прекрасна и жизнена майка, Лейди Файнсголд, и цял антураж от роднини и приятели, включително и една срамежлива млада дама, наречена Кристал. Тя бе представена като бъдещата Лейди Брайърмот, за изненада на всички с изключение на Флеърмън. Както обясни той, „Джуджетата имат навика да са много потайни“.
Дойдоха и всички добри хора от Долината — и новият шериф Посумтейл и Скуайър Френстил бяха сред тях, разбира се. Фракет, бившият Магьосник и отшелник, също дойде и обяви, че смята да се оттегли в Долината, ако го искат, след като вече не се налага да наблюдава Фриджън, а Младия Тет се грижи за Пустинните Земи.
Макар че Серенит от новите Земи не бе в състояние да напусне земите си, той изпрати своя помощник Клангън с цяла кола от най-чистия и най-студения лед, с който да охлаждат мисктиуайна и да замразят сладоледа за Партито.
Кланг се оказа болезнено срамежлив мъж на средна възраст, който се чувстваше неудобно в тази среда. Той бе дълбоко навикнал да се крие, страхува и подмазва на „началниците“ си. Оказа се обаче, че има и едно нещо, което го възвисява — любовта му към готвенето. Тя го държа в постоянни консултации със Синия Чайник. Той си тръгна с няколко изписани с неговите рецепти бележника.
Майкъл Ръфър пристигна със „сухоземна яхта“ — една лека каруца, движена от платна — която представляваше последното му изобретение. Той докладва, че кутиите за лед, които Долината правеше да продан в Уейнес, се продават добре.
Всички се изредиха да се возят по Крайречния Път в неговата бутана от вятъра кола — и всички бяха съгласни, че е много забавно, но не виждаха бъдеще за нея, защото „кой ли някога бърза чак толкова много?“.
Друг гост бе Каспар Мерлин, завърнал се вкъщи след първото си търговско пътуване с новия уейнски търговски кораб „Снежната буря“. Той прояви особен интерес към описанието на Клангън на новите пристанищни съоръжения, които се строяха в Новите Земи. Бе получил за есента поръчка за десет хиляди бели борчета от Първия Гражданин, и се радваше, че няма да му се наложи да ги разтоварва с лодки до този опасен бряг.
Кралството на Феите бе добре представено, като гостите лагеруваха край Коро Кехд, както наричаха те Кривия Поток, чак до Моста Трънкети. Кралица Маргет бе чудесна гостенка, а нейният съпруг, Принц Едх, бе любимец на всички жени. Маргет посети всички из Долината — като каза, че я познава добре от старите дни — и дари на всяко новородено бебе по една Феерична целувка на челото. Като резултат на това, през следващите години в Долината имаше множество красиви, интелигентни и добре възпитани деца.
Маргет и Едх обявиха, че самата кралица също чака дете, и че след дългата бременност, присъща на майките-Феи, се очаква да роди бъдещия Крал на Феите. Празнуването на тези добри новини продължи партито с още два дни и една нощ.
Докато започваше вторият ден на партито, Дъглас и Мирн, които седяха на една зелена поляна край малкото езерце, забелязаха странно раздвижване във водата пред тях. Придружен с много капчици вода, Огурян изскочи от водите и леко стъпи на крака пред тях.
— Поздрави, поздрави! — извикаха те, и Господарят на Водите, целият в усмивки и натоварен с подаръци за домакините, веднага създаде в средата на езерцето един двадесет метров фонтан, като паметник за загиналите в Битката край Плитчините.