Както обикновено при хубаво време, тя беше открехната. Докато се приближаваха към нея, дочуха звънец, придружен от сприхаво чукане.
Едно беше сигурно: ако застанеше на прага, всеки човек щеше да види мъж в одърпани, скъсани дрехи, които Дъглас никога не би предположил, че може да съществуват. Очите на мъжа бяха зачервени като от плач, а бузите му бяха съсухрени и набраздени от страдания и болки, общо взето изглеждаше много препатил. След като видя приближаващите се към него фигури, той отстъпи назад, но запази напрегнатата си поза, сякаш искаше да се предпази от вятъра. И момчето забеляза новите му подковани ботушки, така, както беше предсказал магьосникът, а привидната му старост също беше измамна. С подходящ жест, Флеърмън покани госта да влезе.
— Кримай — внезапно проговори вълшебникът, преди другия да отвори уста. — Какво те е довело до Височината на Вълшебника? Твоят господар вече знае отговора ми: не мога и не желая да му помагам в новото начинание. Кажи на твоето Величество да си стои в къщи и да насърчава раждането на агнетата в горните земи. Това поне ще отива както на него, така и на цялото Херцогство.
— Разбрах, че съм разпознат, въпреки отличната маскировка — отвърна фалшивият просяк и Дъглас се учуди на добре модулирания му тон, издаващ младост, вместо очаквания от него висок и жален глас.
От по-отблизо, момчето забеляза, че под старите мръсни дрипи, мъжът, наречен от Флеърмън Кримай, носеше хубав жакет върху ризница с красива медна плетка. Под широкия колан, с който беше препасан, се подаваше част от острието на дълъг нож, скрит в красива ножница. Мръсната сплъстена коса в действителност беше перука, а дълбоките белези и бразди по лицето му — обикновени боядисани линии.
— С тази маска не можеш да заблудиш и най-зеления новобранец в изкуството на магията — каза Флеърмън.
— Може и да е така, но аз вече научих, каквото ми беше необходимо. Кажи кой е този момък, който от седмица е отседнал при тебе, Майсторе на Огъня? Разбрах, че идва от Брайтглед в околностите на Пертсайд и е син на корабостроителя Дъглас, който се изгуби в морето преди няколко години. Кажи ми, не е ли така?
Дъглас беше шокиран от непознатия, който бе казал името му и знаеше произхода му.
— Не съм учуден, че сте намерили и друг информатор в селото — поде твърдо Вълшебникът. — Но той няма да тръгне след Господаря на Херцогството, както направиха последните трима шпиони.
— Моят Лорд Херцог рядко се обръща към някого за съвет — продължи меко шпионинът. — И мога да допълня, че нямам право да се оплаквам, когато ми се предлага интересна и добре платена работа. Аз…
— Кримай, искаш ли да ти кажа нещо, което твоят платен информатор не би могъл да знае? Младежът, за когото говориш, не прекара просто нощта в Хълма на Вълшебника. Той ще остане да живее тук по-дълго, отколкото предполагаш, защото миналата нощ ние двамата подписахме договор и Дъглас от Брайтглед сега е мой чирак, което може и да не се хареса на херцогските закони. А ти идваш и прекъсваш нашите уроци. Внимавай как ще се отнасяш с него, Кримай, с ученици на магьосници шега не бива.
Шпионинът злобно изгледа Дъглас, а той от своя страна се обърна открито към него:
— Тук съм и това е моето място, господин шпионино! Опитай се да ме предизвикаш и върху теб ще приложа урок номер девет! А сега, след като си видял и чул всичко, за което си дошъл, време е да се измиташ оттук!
Момчето пристъпи напред, направи бърз жест и яростно прочисти гърлото си. Шпионинът се завъртя, премина тичешком двора и изскочи от портичката по виещата се около Потока пътека, после бързо увеличи разстоянието между него и Чирака. Той скоро се изгуби в буйно обраслата градина на един човек, наричан Безценния.
— Е, както и подозирах — обади се Бронзовият Бухал. — Горкият Безценен е приел Херцогските пари, за да те шпионира, Флеърмън.
— Всичко е наред — отговори Вълшебникът с весела усмивка. — Когато той ме уведоми за предложението на Кримай, аз го посъветвах да приеме. Парите определено ще му бъдат от полза, а херцогът и без това щеше да ги хвърли за някой коварен план, ако не ги беше дал на Безценния. Кримай, обаче, не е толкова глупав. Той знаеше, че няма да има толкова голяма полза от своя информатор.
Той ги поведе надолу през хола и всички се върнаха в Работилницата.
— Кримай нито е глупак, нито чак толкова лош, колкото и странно да звучи. Той ще плати достатъчно на Безценния, за да може да купи на съпругата си Люляка ново легло — преди да настъпи зимата и преди купуването на нов бик за неговите юнаци. Всички ние, освен Юнисед, разбираме каква е причината.