Той донесе и много различни Морски Храни за гостите на Флеърмън.
— Аз пристигнах по вода през целия път, разбира се — каза той на Дъглас. — И трябва да знаеш, че най-трудни бяха последните десетина километра, докато мина през вашия Крив Поток! Та той има повече извивки от Змиорка!
Тет от Хайлендорм закъсня — той все още бе зает с прочистването на отрядите от прегладнели Ледени Бойци в Парч. Той и неговите войнствено изглеждащи бойци и техните червенокоси жени се зарадваха, като видяха Младия Тет да ги чака. Те придадоха голяма част от веселието на това събиране. Те решиха да си направят лагер навръх Хълма, с неговия изглед към цялата Долина. Напомняше им за острите зъбери, по които живееха.
Тет се бе отбил, за да доведе със себе си рибарите от Феърстренд на Партито. Всички обожаваха Мириам Бекет, и я наричаха „Бабо“. Тя добави и своите специални рибени рецепти в бележниците на Клангън.
Една вечер, докато всички се веселяха, Флеърмън надигна поглед и забеляза огромно ято Чайки, които обикаляха около Хълма — Бялото Ято, водено от Керфю. Те се приземиха, за да кажат здрасти и да се заяждат с часове с Пъстървата в Кривия Поток, преди да си тръгнат към Морето.
Майката и бащата на Мирн Менстар дойдоха по Море до Фаранго Уотърс, възхитени от годежа на дъщеря си, който бе официално оповестен. Мисълта, че ще имат Магьосник за зет не ги притесняваше — не ги притесняваше и това, че дъщеря им ще става Магьосничка.
Те подариха на всички дами по една красива бяла перла от склада, обран от Юнисед и Блейдър, и възвърнат когато Дъглас плени „Боровата треска“. С тях от Фараго Уотърс пристигнаха и бащата и майката на Дъглас. Двете семейства се бяха харесали от пръв поглед. Менстарови носеха и поздрави от десетки Морски животни, които не можеха да дойдат лично — Овал, Огромната морска Костенурка, Хорниадите, Морския Огън, и тримата вестоносци Скимър, Скинър и Липър. Една зелена риба, Учител, бе изпратила покана до Дъглас да говори пред следващия му клас.
Не по-малко възхитително бе пристигането на Великия Дракон с единайсет негови другари, които се спуснаха от зъберите като летящи вулкани, изпускайки червен, жълт и лилав пушек, и бяха за дълго запомнени от децата в Долината. Дъглас и Флеърмън отново им благодариха за спасението си от Леда.
— Това бе идеална мисия за нас, Драконите — каза Великият Дракон. — Бяхме изправени срещу обикновени Човешки противници и природата, а не срещу нашите роднини. Между другото, ние си оправихме отношенията с останалите Дракони. Заклехме се вече да не се разделяме.
Имаше стотици други гости, всичките заслужаващи да бъдат споменати, ако можеше да се запомни броят им. Дори Дъглас и Флеърмън, разглеждайки книгата за гости по-късно, не можеха да разпознаят имената на всички, или дори да разчетат имената им.
Беше дошло време Мирн да се завърне в Уотъранд. Отвън първите студени дъждовни капки биеха по прозорците и есенният вятър духаше сред комините с дълбок вой.
— Работата на Огурян е огромна и велика, и по-добре се върши от там, отколкото от тук — каза Мирн тъжно. — Аз много искам да съм негов Чирак, но и много бих искала да съм тук.
— Ще минат години преди да има време за женитби — каза Бронзовият Бухал, практичен както винаги. — Съмнявам се, че това може да стане пред по-малко от две зими. Дори може би три.
Зимното слънцестоене бе традиционният ден за сватби в Долината. Тогава фермерите и техните жени можеха да се забавляват до насита.
— Повече от две години! — изплака девойката.
— Времето ще отлети, повярвай ми — каза Флеърмън. — Тайната е човек да е зает, а има много за вършене и учене… или може би вече съм казвал това?
— Някой ден ние и тримата ще живеем тук заедно — каза Дъглас. — Това притеснява ли те, Учителю?
— Не виждам защо ти и твоята съпруга да не живеете тук с мен — отвърна Флеърмън, като си оставяше книгата. — Ние доста добре се разбираме, струва ми се.
— Възможно най-добре! — извика Мирн, целуна двамата си Магьосници и отиде да си легне.
Беше най-студената зимна нощ, тъмна и обвита в облаци, и Дъглас си спомни за Убийствената Зима. Той търсеше Флеърмън Флоуърстолк, за да го попита за нещо.
Магьосникът не беше в кабинета си. Дъглас провери в Работилницата, но намери там само Черния Пламък, който спеше върху едно чувалче с вълна край слабия огън.
В гостната Столът мързеливо сви рамене, когато го попита къде може да е Магьосникът. Синият Чайник сънливо промърмори от печката, че Флеърмън още не му е пожелал лека нощ, но Дъглас надзърна в спалнята на Магьосника, за да се увери. Флеърмън не беше в леглото си.