В знак на отговор, Вълшебникът кимна. Торнууд се отпусна на стола си, който се подпираше на два крака и подпря рамене в стената на работилницата.
— Така станах моряк, нещо наистина много хубаво. Започнах като палубен помощник, след това продължих да се обучавам и спечелих достатъчно, за да купя първия си кораб от Майкъл, който го беше взел „за да свърши някои работи“. Разговарях с трима от Уенсмънс и ги наех за екипаж. Те се бяха научили да променят курса на кораба срещу вятъра, да прибират платната, изтеглят котвата и да връзват възли със зъби още преди да проходят. Сега притежавам единайсет големи кораба, всеки с единайсет членен висококвалифициран екипаж. Ние превозваме лято желязо, месингови изделия, текстил и бои, дърво и пшеница, вълна и ябълки, бира и картофи — от единия край на долините в Инд до други далечни места. По обратния път донасяме коприна, подправки и мед, ламарина, понякога кожи и изящни пера, както и химикали и руди. Също така превозваме през моретата пътници и ги връщаме обратно. През това време печелех, всичко беше вълнуващо и чудесно. Тази пролет реших, че мога да си позволя да оставя работата на самотек, а аз да се върна и да видя как чичо Юнисед се справя с Херцогството. Измина доста време и той сигурно вече ме е забравил. Докато не наближих ханчето със старите дъбове, не се разделях с дългата си брада. Тази сутрин я обръснах и се страхувах от този мошеник — кръчмаря, да не би да ме е познал, въпреки че съм сигурен: ще държи устата си затворена. Вие как мислите?
— Кръчмарят ще мълчи, бъдете сигурен — обади се Дъглас. — Следващия път, като отивам на пазар, ще му напомня. Но още не сте се срещали с Безценния, нали?
— Не, въпреки че на път за Вас си откъснах няколко ябълки от неговите дървета — отвърна моряка. — Чичо ми очевидно е амбициозен, нечестен и опасен мъж — добави Торнууд сериозно. — Кръвта ми не веднъж е кипяла. Мъжете се прибират в армията насила, пускат ги в бой с почти голи ръце. Фермерите са принудени да продават реколтата си на половин цена, а може и на по-малко. Децата са принудени да помагат на родителите си, за да смогнат или ги изпращат да правят стрели. И което е най-лошо, жените, чийто съпрузи са в армията, са обречени на глад. Животът им е пълен с опасности в съседство с мързеливи разбойници или фалшиви войници. Е, предполагам, че всичко това Ви е известно — въздъхна той накрая, — въпреки че в ханчето твърдяха, че още не е стигнало до Долината. Според мен Юнисед се страхува да безпокои Долината и самите Вас! Благодаря на Господа!
Флеърмън Флоуърстолк се усмихна сурово и кимна.
— И какво направихте тогава?
— Възнамерявах да се разкрия и да вдигна въстание, но ми се струва, че узурпаторът разполага със силна войска. Затова се отправих на юг, за да потърся съвета на моя стар учител Флеърмън.
— Ти, чедо на справедливостта, откърмено с майчино мляко — произнесе много сериозно Вълшебникът. — Юнисед скоро ще обяви война на Хайлендормския Тет и това от една страна е смешно, защото всеки хайлендормец е роден и отгледан като боец, независимо дали е мъж, жена или дете, това се отнася дори и за кучетата! Но… Добре, Торнууд, ще говоря с факти — без слухове и клюки. Все повече войници пристигат, за да се сражават под знамената на Юнисед, а генералите му — сбирщина от разбойници, ги въоръжават и обучават. Тет от Хайлендорм е стар мой приятел и знае, че винаги може да разчита на съветите и помощта ми. Той ми съобщи, че неговите граници гъмжат от шпиони и наблюдатели. Вече има неприятни инциденти и той е подготвен за предстоящата война, когато тя бъде обявена.
— Хммм — въздъхна Торнууд, — никога не съм се срещал с Тет и не е зле да ми дадеш препоръчително писмо до него. Може би моите кораби ще му бъдат в помощ.
— Разбира се, още тази вечер ще го напиша. Предполагам, че ще останеш, за да починеш от дългия път?
— Надявах се да бъда поканен за няколко дни — отвърна със смях Торнууд. — Ако не друго, то поне да разбера какво си намислил.
— Доволен съм! Оставай за колкото пожелаеш и знай, че винаги си добре дошъл. Искаш ли още малко чай?
За съжаление на Дъглас, който с непрекъсващ интерес следеше разговора, коментарът за войната бе прекратен. Той вече беше чул слуховете за войската на Юнисед и терора, наложен на север.
Дискусията се прехвърли към последния експеримент на Флеърмън. Той се състоеше в съхраняването на много студено място в една магическа кутия, създадена както Вълшебникът се изрази „да осигури среда за запазване на постоянна ниска температура“.