„Кутията“ представляваше дъбова кабина, покрита с галванизирани метални ленти и снабдена с врата. Дъглас беше помагал в построяването й и знаеше, че от вътрешната й страна се намира дебел пласт лед. Когато вратата се отвореше, излизаше бял облак студена пара, който се извиваше около върха на масата и се спускаше към пода.
— Студено е! — възкликна гостенинът.
— От вътрешната страна температурата е достигнала точката, при която чаша вода за няколко минути се превръща в лед.
— Па̀рите приличат на дъх на вълк в зимно утро — отбеляза неодобрително Бронзовият Бухал.
— Ледът представлява замръзнала влага във въздуха — нетърпеливо обясни Дъглас. — Дървото и метала — по-точно поцинкованото желязо, което не хваща ръжда, бяха добавени, за да подпомогнат по-успешното протичане на експеримента.
— Мисля, че схванах основното, въпреки че съм много далече от магията. Аз съм вещ само в навигацията и корабоплаването, но разбирам: ледената „кутия“ на Флеърмън при отваряне на малката вратичка бълва леден хлад.
— Флеърмън, защо не построихме „кутия“ с вратичка, която се отваря отгоре? — внезапно попита Дъглас. — По този начин, когато се отваря няма да се губи толкова студен въздух.
— Майсторски въпрос, зададен майсторски. А моят отговор, като изключение от моето правило съдържа друг въпрос: защо не помислих върху това?
И той приведе думите си в действие — обърна „кутията“ с вратичката нагоре. Потокът бяла пара значително намаля, Вълшебникът затвори вратичката и я заключи.
— Сега остава само един въпрос — каза Торнууд намигвайки. — Може ли да попитам?
— Бъди мой гост, както винаги си се чувствувал — отговори Флеърмън.
— С какво цел е направено всичко това, Магьоснико?
Флеърмън бе изненадан, но Дъглас не се учуди — в интерес на истината и той възнамеряваше след време да попита за същото.
— Използувай мозъка си, Моряко! Мисли! Старите царе щедро са плащали на подчинените си в сребро, за да им носят лед от Зъбите на тигъра, където те са се качвали и слизали всеки летен ден, после са го отнасяли в дворците, за да могат господарите им да изстудяват питиетата си, спалните и да съхраняват храната си в летните горещини. Студеното месо се разваля бавно. Ако е достатъчно замразено, то лесно ще издържи повече от ужасно осоленото и опушено месо, с което вашите моряци се хранят след като свърши прясното. Нашите велики прадядовци са знаели това и са покривали отвън къщите си с ледени блокове, изрязани от замръзналите езера, също така са погребвали покойниците си в дървени стърготини.
— Помисли дали няма да вземеш една или две кутии по време на пътешествие в тропически страни — вмъкна се Бухалът.
— Сега разбирам! — възкликна моряка от търговския флот. — А това важи и за пресните плодове, нали? Няколко пресни портокала биха могли да предотвратят морската болест, същото важи и за лимоните при дълго пътуване.
Той незабавно попита Флеърмън може ли да му изработи единайсет „кутии“, специално пригодени за неговата флота.
— Но малко по-широки, ако е възможно — всяка от тях на всеки кораб да побира поне един-два тона месо, плодове и зеленчуци — добави.
— Ще възложа изработването им на нашия стар приятел Майкъл Грубиянина — реши Флеърмън. — Той може да ги направи с размери, от каквито се нуждаеш. След това аз ще изрека заклинанието и той ще довърши останалите. Докато се върнеш от Хайлендорм вече ще имам оформените планове и ръчно написано указание за работата с… как я нарече? Аха, ледената кутия. И аз ще я наричам така, наистина наименованието е подходящо!
— И после какво? — попита синът на Херцога.
— По-нататък? Е, дотогава може би ще се наложи да свършиш и някоя друга работа. Ако ли не, ще продължиш да печелиш пари и да градиш щастието си, но бъди предпазлив! Юнисед може да не знае, но може и да знае, че си жив. Той има шпиони навсякъде, дори тук ме следят.
— Радвам се, че пристигнах. Ако не друго, то посещението ми доставя удоволствие — по-голямо отколкото атмосферата на веселите и жизнерадостни екипажи. Вярвам, че ще се съгласиш с направената оценка, Магистре.
Последва бурно, изпълнено с вълнение обяснение, което сигурно щеше да представлява голям интерес за остроумните и бъбриви фермерски съпруги от пазара в Транкети. Докато то траеше, Дъглас отиде да предупреди Синия Чайник за предстоящата вечеря.
Скоро тя беше готова и сервирана с много повече шум и весело настроение; гърнетата и тиганите подскачаха в съдовете за измиване, сякаш за да не изпуснат нито дума.
По средата на разказваната от Огнения Учител приказка за далечни земи, където жените водели битки, а съпрузите им се грижели за децата и домовете, младият Чирак задряма.