По лицето на Дъглас се изписа разочарование и раменете му се свиха, което накара магьосника Флоуърстолк да спре да се изказва в същия дух.
— Ооо, разбирам — отбеляза той. — Вие сте възнамерявали да кандидатствувате за длъжността!
— Да, сър — отвърна Дъглас и се усмихна вяло, но продължи: — Ако мястото е заето, бихте ли взели втори чирак? Ще работя здравата и ще изуча всичко, освен това ще бъда полезен за много други работи. Готвя по малко, мога да шия, разбирам от растения и коне. Освен това съм малък и не ям много…
— Добре, добре, млади момко — затруднен каза магьосникът. — Аз наистина… наистина… по едно време си мислех… не, изобщо не съм наемал никого. Никой не отговори на обявите и разбираш ли, трябва да направя други… уговорки…
— Други уговорки, глупости!
Металният бухал бе слушал с очевиден интерес, а бронзовите му криле се завъртаха с метално щракане ту към единия, ту към другия от говорещите.
— Глупости — повтори той, след като двамата спряха изненадани. — Нали си създаде заместник? Изпробва го като чирак, но нищо не излезе от тази работа!
— Така е, наистина — призна смутено Флеърмън Флоуърстолк.
Той прекъсна за момент признанието си, за да приглади белите кичури коса върху малката розова плешивина на темето си и продължи:
— Беше тъжна грешка, разбира се. Когато създаваш същества по метода на клонинга, не можеш да ги докараш съвсем като себе си. Опитах всичко възможно да го накарам да учи занаята, но не се получи — притежаваше прекалено много от лошите ми качества. Както и да е, слава Богу, той си отиде!… А сега промених решението си, казах си: колкото по-малко хора се въртят наоколо, толкова по-добре. Хъммм!
Магьосникът се обърна, сякаш разговорът беше приключил, но после добави:
— И той произведе тази ужасна воня — бих казал долнокачествена химия. Не, не и не. Нямам нужда от кандидатствуващи чираци. Желая ви приятен ден, сър!
Флеърмън изглеждаше така угрижен и нещастен, че Дъглас се поколеба, докато очакваше помощта на бухала.
Бронзовата птица премигна (с леко дрънчене на веждите си), сякаш искаше да каже: „не се отказвай, момче“.
Дъглас пое дълбоко дъх и с риск да изненада себе си, произнесе спокойно:
— Е, добре, несъмнено съм разочарован. Когато видях табелата си помислих: „Колко добре би било да станеш чирак-заклинател, после магьосник!“. Аз съм умен, доста послушен и предположих, че с разум мога да постигна и двете неща. Бих го направил по свой собствен начин за няколко месеца и се досещам, че за това се изисква известна съобразителност.
— Хъммм! — възкликна Флеърмън на прага на вратата, явно разколебан.
— Ако си се нуждаел от момче, струва ми се, че именно това е, което си търсил — отбеляза бронзовият бухал.
— Мога да чета много добре, но признавам, че се нуждая от още практика в писането.
— Ето го нужното момче — изтъкна бухалът, изоставяйки всякакви претенции за изисканост. — Може би ще го вземеш, за да ме излъсква поне веднъж в седмицата — както виждаш доста съм потъмнял.
Магьосникът изсумтя с кисела физиономия, после подскочи, удари два пъти пети във въздуха, след това се наведе и докосна върховете на обувките си — подвиг, който противоречеше на доста пълното му коремче, както помисли Дъглас. В последствие Флеърмън затвори ведрите си сиви очи и с нисък глас напевно произнесе:
— Мерлин, Оскар Зороастър Дигс, Мандрак, Хари Худини и Гандалф Сивият!
Той направи знак на момчето да го последва, но докато минаваше през зелената врата се обърна и каза:
— Преди да влезете, моля ви, свалете табелата.
Дъглас изтича до портата и дръпна дъската от мястото й. Ръждивите пирони, с които беше закована изскърцаха и той я прибра под лявата си мишница. След това намигна на бухала и щастлив се затича в тръст след магьосника.
Двамата влязоха в първата стая след входа и Флеърмън покани с жест кандидата да седне.
Стаята беше доста малка, но бе пъстра и слънчева всекидневна, претъпкана с мебели. Седалките и облегалките им бяха покрити с изплетени на една кука покривчици, които сякаш бяха употребявани от поколения котенца с единствената цел да острят в тях ноктите си. В нея се намираше иззидана с червени тухли, широка камина, в която след като влязоха, веднага се запали огън. По-късно Дъглас щеше да открие, че във всяка стая на къщичката на Върховния маг се намира печка или камина.
— Добре, добре, във всеки случай ще пием чай и ще поговорим — каза Флеърмън. — Отбележете, че още не съм убеден дали можете да бъдете мой чирак или дали тези дни искам такъв. Но не би навредило да поговорим и след това да погледаме на чаените листенца. Техните останки в чашата са в състояние да разкажат много за един човек, сами ще се убедите.