— Търся Флеърмън Флоурстолк, Огнегадателят. Дали съм извадила лош късмет, да не го намеря тука? Разбрах, че живеел сам.
— Не, но изпратих да го повикат… Аз… ъъъ…, впрочем моля, седнете да го почакате.
— Ах, благодаря Ви. Рядко имам възможността да седя и почивам — каза непознатият женски дух и леко се издигна, после се отпусна към долния край на леглото с усмивка на благодарност. — Може ли да Ви попитам кой сте и как се казвате — наруши тя настъпилата тягостна тишина. — Трябва да призная, че изражението на хората при среща с нас, винаги ни е оставяло впечатлението за някакъв страх. Може ли да попитам за това, по-точно вярно ли е твърдението ми. Аз ще Ви разкажа за себе си, а Вие, ако желаете, също се представете и може свободно да говорите.
— Дъглас Брайтглед — отвърна уверено той с чувство, че съществото, което първоначално го бе изплашило е невинно, безобидно и заслужава уважение. — Аз съм чирак на Вълшебника.
— О, това е добре! Сега разбирам, Вие сте помощник и всичко останало. И ти, Дъглас Брайтглед можеш да ме наричаш Дека, а твоето име ми звучи странно, имам предвид Брайтглед. Дека е краткото ми име, нещо като прякор, с който ме наричат приятелите. В моята страна ние назоваваме с истинските си имена само най-близките приятели или любимци.
Преди да отговори, на вратата се появи Вълшебникът, понесъл свещ и следван от трите котки. Дъглас забеляза, че под слабата светлина гостенката придоби нов вид. Момчето вече нямаше възможността да вижда гардероба през нея.
— Аз съм Флеърмън Флоуърстолк — проговори Магьосникът, без да поздрави. — Коя сте Вие? Изцяло светещо като звезда същество ли? Ще се представите ли като се назовете и после ще обясните ли целта на посещението?
Привидението се поколеба, после кимна на Дъглас.
— Той знае, казах му името си…
— Съжалявам — обади се момчето. — Приятелите й се обръщат към нея с името Дека. И те не споменават истинските си имена, освен в случай, че…
— Зная, зная — отвърна Флеърмън. — Добре, Дека, имаш ли някакво съобщение за мен или просто си се приземила тук като падаща звезда?
— Имам, в случай, че ти си Флеърмън — Майстора на огъня. Но вече се съмнявам, че си ти, въпреки че се представи… като Флоуърстолк. Дъглас, какви странни имена избирате вие, хората! Съобщението ми, господин магьоснико е строго поверително!
— В тази стая можеш да говориш спокойно пред всички присъствуващи — отговори Флеърмън. — Но ние наистина се показахме много негостоприемни, Дъглас. Не предложихме на Дека Привидението дори да почине и да се подкрепи. Впрочем дали сме в състояние да й предложим нещо за ядене и пиене?
— Ооо… ъъъ… да…, но вероятно не съвсем, може би ще бъде по-добре да има повече светлина в стаята. Чувствувам се по-силна на светлината на свещи. И за добре дошла ще помоля за глътка вино…
Облечени в нощни облекла те се преместиха — Вълшебникът, Чиракът, трите котки и Бронзовият Бухал, който изникваше навсякъде, придружени от Привидението. Отправиха се надолу към кухнята, където печката бумтеше с огнен пламък, а Синият Чайник, заобиколен от три свещника, беше приготвил студена лимонада. Той винаги изненадваше Вълшебника, а понякога и Дъглас.
— Сега вече е много по-добре, по-топло и по-светло. Благодаря Ви, наистина изминах дълъг път. Мога да изразя благодарностите си патетично и в стихове, но…
— Не можем ли да започнем със съобщението? — попита Флеърмън и взе подадената от Дъглас гореща чаша чай.
— Разбира се — отвърна привидението. — Посланието, което трябва да Ви предам е от човек, който Ви познава от времето, когато сте се наричали Огнения Майстор, а не Флоуърстолк и той ми се довери, че сигурно го познавате като Сивата Перла.
— Разбира се — кимна Флеърмън. — Добре го познавам и не се учудвам, че е избрал точно теб, за да дойдеш дотук. Да произнеса ли високо паролата, за да докажа, че съм я разбрал?
— Произнесете по букви третата дума от произнасянето на „гранитния пламък“. Господарят ми сподели, че само вие двамата знаете тълкуването и ми каза какво трябва да отговорите.
— Тронсетиум — незабавно произнесе Вълшебникът.
— В такъв случай моето съобщение е следното — започна привидението без колебание — и ще цитирам: беда в североизточните части на Херцогството. В ограничените селища са били видени пламъци, които са стигали до небето на Лендсенд. Стар приятел е изпратил послание по една чайка преди три седмици и дали то ще пристигне? Обучението на Перлата още не е към своя край. Бързо предай мнението и съвета си на Привидението, защото съм изпълнен с лоши предчувствия за идващата зима, които са свързани с тебе. Край на цитата, сър.