— Трябва да използуваш езика си, поставен в дъното на устата — посъветва го той — и да изпускаш дъха си по малко. Разбира се, с тютюнев дим е много по-лесно. Съществата, които успяват с въздушна струя, не са много. Веднъж показах на Златния Дракон как да направи кръгчета и той стана световен шампион, но както знаеш, драконите имат специален начин на издишване!
Дъглас се опита за трети или четвърти път, когато Вълшебникът излезе от кухнята, за да види кой пуфка, кой се смее и кой говори пред къщата му.
— Добре, добре! — каза той. — Това джудже пристигна с първия сняг.
Брайърмот се завъртя, олюля върху снега и изтръпна от удоволствие след като видя Вълшебника в сутрешното му облекло — сребърна пелерина, черни пухени пантофи и червена нощна шапчица, която се спускаше покрай лявото му рамо надолу към джоба на дрехата.
— Каква гледка за очите — извика посетителят и стисна ръката на Майстора. — Всяка година бих искал да се поднася такъв диамант, когато се срещаме на това място.
— Дъглас, този човек е мой стар приятел и съветник — представи го Флеърмън и на свой ред представи момчето. — Това е Брайърмот. Хайде да влезем вътре и да се разположим до голямата камина, чиито камъни, както и камъните на къщата са донесени от него от целия свят.
Когато пристигнаха в топлата уютна кухня, Джуджето намигна с око, обръщайки се към Дъглас и каза:
— Ти си чиракът на Вълшебника, така ли е? Аз мога да те запозная с мините за скъпоценни камъни, да те науча как да намираш сурово злато и студена платина. Ще бъдеш ли доволен?
Дъглас поклати глава.
— Не можете да ме примамите, сър Брайърмот. Главата и сърцето ми изцяло са отдадени на вълшебството и огнегадателството, за което ми трябват най-малко десет живота.
— Твърде вероятно — намеси се Флеърмън и указа с жест на Брайърмот да седне на една от подплатените кушетки, разположена до огъня. — Със забележка, че тези събития са променливи и може да се наложи младежът да учи по-бързо и да расте по-скоро, преди голямата зима да се е разпростряла.
— Аха, аха? По-лошо от това, а? Изглежда се уплашихте — каза джуджето. — И все пак не е късно да се каже: аз съм с Флеърмън Флоуърстолк и с Дъглас Брайтглед — направи той дълбок поклон. — На Вашите услуги!
Двамата му отвърнаха с тържествена учтивост, а то се обърна към камината и широко размаха ръце.
— Моите камъни! Моите камъни! Така добре подредени и толкова хубави! — проплака.
Джуджето закрачи като генерал от единия до другия край на камината, дори зад решетката й, където самото то можеше да се побере.
— Време е за закуска, а Брайърмот никога не пренебрегваше стомаха си, особено когато готвачът е Синия Чайник — весело добави Джуджето. — Но ти обещавам, Чирако, когато имаш свободно време, да ти разкажа за всеки камък и неговата история.
Докато се хранеха, Дъглас попита Брайърмот какво означава името, което го чу да използува — Коро Кед.
— Това е най-старото приказно наименование на вашия поток. Той включва една от трите могъщи води, чиито сили са скрити и аз съм учуден, че старият Маг не ти е споменавал за тях. Името означава „виещите се води“ и хората наоколо са чували, че се е наричал Коро Кед по времената, когато човеците, тролите и феите са живеели заедно. Тогава те са се наричали „кривите“ и така впоследствие се е запазило името на потока.
— Нямах представа! — възкликна Дъглас. — Винаги съм предполагал, че името на потока е такова, защото…, да, защото самият той се извива, не е ли така?
— Ела някой път при мен, момчето ми, и ще ти покажа причудливи места, в които потоците имат още по-причудлива извитост. В Дуелмленд те първо криволичат надясно, после наляво, след това надолу и накрая нагоре.
И това обяснение съдържаше всичко за собствената му страна.
Веднъж седмично Дъглас говореше с Безценния, докато Люляка го угощаваше със сладкиши и вкусни десерти, но те никога не го питаха, нито пък той разказваше за странните посетители на Вълшебника.
Беше съвсем естествено Безценният да е забелязал присъствието на Брайърмот. Понеже той се бе задържал за дълго по средата на зимата, беше нормално да бъде докладван на Кримай. Магьосникът и джуджето не се криеха, а времето беше студено и на всеки четири-пет дни възникваше буря, която натрупваше дебел сняг.
Много малко от фермерите в Долината излизаха навън, след като можеха да си останат по къщите, да поправят хамути, да изработват нови гребла за сено, да говорят за миналогодишната реколта и да планират тази за предстоящата година.
Дъглас почувствува, че Брайърмот ги напуска прекалено бързо. Още от първата им среща, той се привърза към джуджето, когато то пуфкаше кръгчета пара, а усещането за близост беше взаимно. Без да се сбогува, един ден Брайърмот си замина, като остави бележка, написана на тъмносива хартия.