„Когато вълшебникът Флеърмън прецени, ела в моята страна, за да се запознаеш с мините и скъпоценните камъни, ковкото злато и сребро, здраво непробиваемото желязо и вечната стомана. Аз ще дойда за тебе. А до нашата среща, като приятел и защитник остава твоето вярно джудже:
Дъглас току-що беше прочел за втори път прощалното послание, когато хартийката със сив оттенък затрептя в ръцете му, полетя към камината и се извиси над комина, понесена от течението, създадено от разгорелия се посред зима огън.
Втората година от обучението на Дъглас Брайтглед беше щастлива. Времето му беше запълнено от учене, четене, експерименти и опити, екскурзии, въпроси и отговори… и понякога дълги, сериозни и трудни изпити, провеждани от Вълшебника, които от време на време продължаваха по няколко дни, докато накрая всеки обитател на Хълма беше болен и изморен от формули, пеене, физика, химия, огнегадателство и малки слончета, както една вечер сърдито ги нарече Бронзовият Бухал.
Тогава дойде вилнеещият март и петнайсетият рожден ден на Дъглас. Вълшебникът сложи край на уроците и обяви пет дневна ваканция.
Организираха си забава — фактически те бяха две. По време на първата вратите на къщата бяха отворени за специално поканените фермери от Долината, търговци и майстори от Трънкети, придружени от съпругите и децата си, които уважаваха сайдера, приготвените ястия, пържените пилета с горещи хрупкави картофки и богат избор на четирите различни ароматни торти, направени от Синия Чайник.
За онези, които свиреха на инструменти и за тези, чийто талант не беше в отлична форма, Дъглас свири и пя, а изпълненията му бяха прекрасни. Децата танцуваха и играеха по поляната, която беше започнала да се раззеленява.
Фермерът Френстил, който бе един от най-почитаните и най-уважаваните хора в Долината, бързо разказа цяла серия от приказки, която накара слушателите му да се търкалят от смях. Малкото момченце на Посумтейлови, което беше почти три годишно и три пъти падна в Кривия поток, бе открило, че семейството на водните духчета, което живееше в горната част на потока, го бе спасявало всеки път, задържайки го във въздуха, запазвайки топлината на тялото му и избутвайки го на брега. Едва на третия път собствената му майка разкри, че това е игра. Малко набързо благодарейки на духчетата, тя се отправи към кухнята, за да опита още едно парче от двупластовата шоколадова торта.
Това беше най-забавния ден, който Дъглас бе имал някога. Като приятна изненада за вечерта бе полученото от майка му Глориан писмо (посредством Кримай, който също беше поканен на вечерята), пристигнало от нейния манастир. Той вече й беше писал няколко пъти, но това бе нейното първо писмо, изпратено от бреговете на залива Фаранго. Като резултат на предизвиканата от Юнисед обща сиромашия, официалните пощенски услуги бяха спрели да функционират.
Свикано по повод на рождената дата на Дъглас празненството надмина признаците на семеен празник, организиран от Вълшебника за своя ученик.
Синият Чайник беше приготвил подходяща за четиристотинте ферми и селски жители вкусна храна, но с лично сготвената, специално приготвена за момчето вечеря, надмина възможностите си. Те се наслаждаваха на величествено опеченото говеждо ребро, гъстия доматен сос и разкошната салата от ранни марули и репички; от горещия, току-що опечен хляб с дъх на масло и шоколадовия кейк — все още топъл и вкусен.
За радост на Дъглас, на вечерята пристигнаха Безценния и Люляка, облечени в своите скромни, но елегантни дрехи. Брайърмот се появи изневиделица, заел мястото си до неговата камина, пуфкайки дълга лула и изпускайки кръгчета пушек.
— Брайърмот Пролетопесният, познат също като Свежия — представи се той на тези, които все още не се бяха запознали с него.
Той подари на Дъглас инкрустирани със злато и сапфир бутанели, а като допълнение — красиво късо кожено палто.
Докато Флеърмън се грижеше за удобството на гостите, малко преди да бъде сервирана вечерята, на външната врата се почука. Когато момчето отвори, на прага й стоеше Торнууд, придружен от стар съсухрен човек, който изглеждаше най-малко на двеста години. Беше облечен в кожа от главата до петите и носеше кожен шал, пъстро оцветен с картини от минали битки. В колана му бяха препасани цял комплект чукове с различни големини и размери, а в ръката си държеше дълъг гъвкав трион.