— Това е нашият добър приятел Майкъл Грубия — представи госта Торнууд.
Старият занаятчия присви любезно очи, поглеждайки към Дъглас и му подаде триона.
— Това е твоят подарък — произнесе кратко той. — Честит рожден ден! Торнууд ми каза, че учиш, за да станеш вълшебник.
— Така е, сър — отвърна момчето.
— Добре, но тогава знай, че дори и един магьосник понякога използува инструменти. И както старите приятели предупреждават, в живота на един човек освен спокойствие, има и бури. През следващата година ще ти дам необикновен чук, който става за всякакви цели — добави Майкъл и подаде на Дъглас шапката и шала си, за да ги закачи. — А още по-следващата — комплект длета и така нататък. Накрая ще получиш от мене шило и това ще бъде всичко.
По пътя към кухнята, той тихичко се наслаждаваше на последната си шега. Очакващата го там компания го посрещна с респект и уважение, отправено към добре известен в Долината човек.
— Успя ли да се справиш с ледените кутии на Торнууд? — попита го Вълшебникът.
— Беше по-просто от самата простота, скъпи мой Флеърмън. Всяка една от тях бе изработена перфектно по представените планове. Дори прибавих и някоя друга дръжка за хващане.
След богатата вечеря, Торнууд описа своето дълго пътешествие на североизток и направената визита на Тет от Хайлендорм, а в това време Бронзовият Бухал развеждаше Безценния и съпругата му около къщата и работилниците.
— Хората на Тет са силни, по-правилно казано страшни — бе започнал разказа си Торнууд. — Но те са прекалено честни — и помежду си, и с всички останали хора по света. И както знаете, облечени са с фустанели — добави той, обръщайки се към Дъглас. — А ние с Тет изкарахме славно. Заедно с него посетихме стария човек Фракет, който наблюдава границите на Лендсенд в далечните северни земи. Той е странно създание, каквото не бях срещал досега!
— Той често се е оказвал безценен за мене — отбеляза Флеърмън, докато сипваше кафе и допълваше чашата на Майкъл Грубия с бренди от една кристална гарафа.
— Той ми разказа за далечните земи — продължи Торнууд. — Обезпокоен е от разоряването на Лендсенд и хората му стриктно помагат на пристигащите от там.
— Един ден ще бъдем благодарни на Фракет — обеща джуджето Брайърмот. — Още бренди, моля!
Април пристигна с дъждовете си и силните ветрове, после май го последва с необикновено ярките и красиви цветя по Хълма на Потока, но те не попречиха на ежедневната работа, учение и игра.
Проблемите и техните разрешения ставаха все по-трудни, но Чиракът се справяше с тях все по-бързо и вярно. Често го изпълваше чувството за завоевание и настъпление, докато следващия по-сложен проблем предизвикваше новопридобитите му знания и умения.
По това време, той вече можеше да запалва огън с обигран магически жест, след като прошепваше заклинателните думи, а после ги разваляше с други слова или жестове.
Един летен ден той се разхождаше из Долината със задачата, възложена от Вълшебника — да събира билки за предстоящия експеримент. Бронзовият Бухал му правеше компания и показваше пътя на младия ученик, който досега никога не бе стъпвал по тези места.
По едно време Птицата изчезна, както често правеше — отлиташе с крясък, за да разгледа нещо по-отблизо или да поздрави близък приятел, който се срамуваше да поиска да го запознаят с Дъглас.
Беше горещо; вече три седмици времето се беше задържало сухо и тревата бе придобила жълт и убит цвят. Усещаше се топъл и сух вятър, който пристигаше от юг. Листата на дърветата изглеждаха безпомощно увиснали и молещи за дъжд.
Дъглас откри билката, която търсеше и почти час събираше ценните листенца на растението, след което седна да си почине. Разгорещен, ожаднял и изморен от навеждането, той затвори очи и бързо задряма с мисълта, че Бухалът скоро ще се върне и ще го събуди, за да поеме обратния дълъг път към Хълма.
Когато се събуди му се стори, че е изминал само един миг, но острата миризма в носа го накара да подсмърча и кашля. Той се изправи със скок, огледа се и откри, че южният вятър отнасяше към него черен пушек и мирис на изгоряла трева, също така усети и миризмата на изгоряло дърво, една много по-ужасяваща миризма за обширни гори и дървени сгради. Дъглас се втурна срещу вятъра, направи няколко стъпки и отново се озова на чист въздух.
— Бухале, Бухале! — извика, но бронзовата птица нито се виждаше, нито се чуваше. Подвоуми се дали да изтича обратно в къщата, за да потърси помощта на Вълшебника, но разбра, че силно духащият вятър щеше да опустоши цялата Долина, преди да са успели да се върнат.