— Нашите хора трябва да са погребани — реши другият. — Твоето семейство и моята Емета. Хората ще го очакват и ще имат нужда от това. А що се отнася до скитниците и разбойниците? Ами, не ми се нрави…
— Да не погребваме хората почтено — довърши другарят му. — Да, така е. Може би Магьосникът ще има някакво предложение. Той в крайна сметка е Възпитаник на Огъня.
— Подозирам — каза Френстил, като се изправи на седлото си след като преминаха през паянтовото мостче, — че ако кремираме останките им с подходящите церемонии… техните хора ще ни разберат. Както и да се подходи към това, ще бъде ужасна работа.
Двамата се покатериха по склона към предната врата на Флеърмън. Те бяха посрещнати от Чирака на Магьосника, който веднага ги покани в кухнята и им предложи билков чай докато отиде да доведе Учителя си. Френстил забеляза с одобрение, че дворът е изцяло изчистен от сняг и покрит с прясна слама.
Кокошки ровеха сред сламата за зрънца и напразно търсеха случайно останали живи буболечки. Три черни котки се приличаха на слънце върху кладенеца, а Бронзовият Бухал бе кацнал над вратата на Работилницата и се въртеше леко на слабия вятър в двора. Синият Чайник приготви набързо топъл хляб, но този път без неговите прочути мармалади, а малко по-късно и Магьосникът се появи, прекосявайки двора.
Те започнаха с обяснение за размразяването на Кривия Поток край Моста Трънкети, и бяха много доволни да чуят как Дъглас запляска с ръце от радост, а Флеърмън се разтопи в усмивка. Чашите, закачени върху своите куки, затракаха от одобрение, а тенджерите и паниците заподскачаха в импровизиран танц върху печката. Дори и обикновено спокойният Син Чайник изпусна малко пара и затрака с капачето си, нещо което бе все едно, че се премята през глава.
— Времето дойде — каза Френстил, като се усмихваше, — да започнем да правим планове за това какво ще садим и как ще живеем докато приберем реколтата. Пролетта вероятно също ще бъде тежка, а и лятото, независимо от това колко ги чакаме.
Флеърмън кимна твърдо с глава.
— Моите гости вече започнаха да се прибират по собствените си домове — каза той. — Аз видях и други знаци, които ми показаха, че Убийствената зима е към своя край, макар че можем да очакваме още неприятни изненади, преди тя да остане само в спомените ни.
— Точно това казах и аз — съгласи се Посумтейл.
— Няколко неотложни неща ми идват наум — каза бавно Френстил. — Първо, докато идвахме насам си говорехме за проблема с труповете на хората и животни, които сега ще се покажат поради стопяването на снега. Посумтейл предложи кремация, поне за животните и за някои от непознатите скитници… защото те ще бъдат вероятно твърде много за нашите сили.
Дъглас въздъхна, но побърза да добави, че е съгласен.
— Толкова е ужасно — каза той.
— Напълно съм съгласен — отвърна Френстил на момчето, което вече бе станало млад мъж. — Но трябва да бъдем практични. Няколко топли дни и… Е, сам виждаш, че това трябва да бъде уредено колкото се може по-рано, и то бързо. А това е само един от проблемите ни. Недостигът на храна също не е свършил.
— Изпратих съобщения — каза им Флеърмън, — търсейки пазари край Остров Уейнес чрез Торнууд Моряка. Той ще се наеме да ни намери места, от които да купим храна и семена в замяна на дървен материал, вълна, и златото, което сме успели да спестим, както и някои други неща, които бихме могли да предложим за продан. Ето един недовършен списък, над който аз работя в момента.
Той им подаде един твърде малък къс хартия, който те прочетоха внимателно.
— Ние сме земеделци, а не търговци, нито пък финансисти или производители — каза Френстил, — но не виждам защо да не произведем от тези стоки и да не ги отпратим бързо за продан. Бих казал, че е хубаво да подготвим дървения материал докато земята е още замръзнала. А после да се погрижим за вълната от овцете.
— Освен това — продължи Магьосникът, — аз уредих Торнууд да ни авансира пари в брой или храна срещу бъдещите ни доставки. Знам, че предпазливи хора като теб не обичат това, Френстил, но ще е добре да го направим поне тази пролет и това лято, докато можем да получим пари в брой за нашите дърва и вълна.
Френстил въздъхна, след което кимна с глава.
— Добре, ще подкрепя това, макар че и ти знаеш не по-зле от мен, че мнозина в Долината няма да искат да взимат заеми срещу бъдещата си реколта.
Флеърмън отвърна:
— Майкъл Ротър се съгласи да дойде тук в Долината и да започне производството на някакъв уред, който ще бъде много полезен за корабите. Той ще има нужда от няколко дузини мъже или по-големи момчета. Те ще получат заплати и това ще ни донесе добра печалба в края на годината. Трябва да видим кой ще може да се посвети на това. Трябва да са хора, които добре работят с дърводелски инструменти. Някои от корабостроителите от Фаранго Уотърс ще дойдат, за да помогнат за най-специфичните работи, и ще обучат и нашите хора.