— Преди години аз започнах да подозирам, че той е все още жив, въпреки че беше се крил в продължение на векове като всички нас. В началото бях възхитен, че още един Магьосник е оцелял през този погром, но постепенно открих, че той се движи по зли пътища. Вгледах се в него. Наистина беше така. Той отново бе започнал да става могъщ и караше влиянието му да се чувства по различни изкривени начини. Поробваше и омагьосваше, използвайки Магии, за да покори Хора и Почти Безсмъртни същества. Не можех да позволя това да продължи, но нямах и силата, за да го спра.
— Преместих се да живея тук, построих Гимназията, и скоро я заобичах и нея, и хората от Долината, и Херцогството. Безпомощно наблюдавах как Фриджън урежда смъртта на стария Херцог Торнууд и изчезването на неговата Херцогиня. Сам знаеш какво се случи с техния син.
— На мястото на стария Херцог Фриджън постави Юнисед с единствената цел да предизвика суматоха и да ни отвлече вниманието като насърчава самолюбивия, глупав и жесток Юнисед към злоупотреба с властта и война.
— За да помогне на Юнисед, Фриджън ни изпрати Убийствената зима — по две причини: първо, защото ужасният глад и лишенията, породени от студа и снега, ще помогнат на Юнисед при набирането и издръжката на огромна Армия.
— Второ, защото си мисли, че страданието на хората от Херцогството ще ми отвлече вниманието и няма да ми остави време да мисля за проблема с Перлата.
Флеърмън отпи от бокала си и си избърса брадата със салфетката. Дъглас нищо не каза.
— Е, ние доказахме, че той не е прав! Той и не подозираше, че ще си намеря първокласен Чирак! Ти удвои моята работоспособност! Работата, която свърши през последните седем месеца, го доказва без всякакво съмнение. Като резултат от това, аз можах да отделя необходимото време и усилие за Сивата Перла.
Дъглас се изчерви и сведе глава, като не знаеше какво да каже.
— Сега вече, когато Фриджън е зает с подготовката на своето нападение, Юнисед е отхапал залък, който не може да преглътне. Ще започне война с Хайлендорм, а може и вече да е започнала. С малко помощ Тет, стар и опитен боец, ще победи бързо и решително Юнисед. Херцогът, дори и да се старае, никога не може сам да се справи с хайлендормците. Така че в момента е отвлечено вниманието на Фриджън, а не на нас!
Той се спря, за да се изпъне.
— Това слънце е истинска благодат, не мислиш ли? — попита той, обръщайки се към него.
Кокошките, най-после пуснати от своя задушен курник, кудкудякаха из краката им. В обора Дамите шумно преживяха, чакайки търпеливо да бъдат пуснати на поляната веднага щом слънцето разтопи достатъчно снега, за да се покажат пресните и крехки тревички отдолу. Гълъбите нежно се караха за места по паважа, планирайки полети нагоре към небето, за да проверят дали останалият свят е все още на мястото си.
— А що се отнася до Перлата — започна отново Флеърмън, — Фриджън пое един пресметнат риск за да е сигурен, че силите му няма да бъдат намалени от тръпките на съвестта му или остатъците на човечност в душата му. Той събрал по магически път всичките си човешки черти и ги капсуловал в Сивата Перла, която след това изхвърлил в Морето. Подозирайки, че той ще направи нещо подобно, аз дебнех, за да засека скритата му магия. Намерих Перлата! Той знае, че тя е в наши ръце, но не знае дали, и кога, ще се научим как да я използваме срещу него. Той явно предполага, че тя е в Огурян, или че е скрита в Уотъранд. Но греши! Тя е тук.
Той протегна ръка в широкия си ляв ръкав и я извади отново — една блестяща идеална сфера около два сантиметра в диаметър. Беше блестяща, идеално кръгла и идеално гладка, без всякакви други отличителни черти освен цвета си — тъмно сив — и големината си.
Държейки я в ръка, Дъглас изведнъж си помисли за странни, безкрайно студени арктически води, които постоянно се въртяха и движеха, а точно извън полето на видимост сякаш неизвестни хищници нетърпеливо мърдаха. Той шумно си пое дъх със страхопочитание и малко страх, и все пак протегна ръка, за да се докосне до нея. Магьосникът му разреши да я вземе в ръка. В началото бе студена, но държейки я, тя започна слабо да свети. Тъмният, дълбок морски цвят се смени със сиво-зеленото на откритите океански води.
— Нашата задача е да намерим начин да освободим човешките качества на Фриджън и да ги възвърнем на душата и разума му. Другата алтернатива е да го унищожим, което ще значи да унищожим и много от доброто и хубавото в нашия Свят… виж какви бяха резултатите от Последната Битка на Кралството! Все още не сме се оправили от тази ужасна катастрофа.