— След като загадката на Перлата бъде решена, Фриджън се превръща отново в човек — човек, който дори и като Магьосник, не е лишен от своите човешки качества — човек, който иска да бъде харесван, обичан, да поправи злините, човек с човечност и съвест.
— Мисля — каза Дъглас, връщайки Перлата на своя Учител, — че той би предпочел да бъде унищожен, вместо това да се случи, а ти?
— И аз мисля точно това. То прави нашата задача още по-тежка.
— Започвам да разбирам.
— Страх ли те е?
Чиракът Магьосник отвори уста, за да отрече това, но я затвори бързо. След като помисли малко, той погледна право в сивите очи на Магьосника и тихо отвърна:
— Да.
— На място казано! И честно, също така. Помни, не е срамно да се страхува човек от огън или вода, когато те бушуват, или от ледения дъх на зимата, жарката горещина на лятото, свличания, урагани или други природни бедствия. Това е просто предпазливост. Куражът е в това да направиш каквото смяташ за необходимо, въпреки страха си — както направи ти по време на оня пожар на връх Долината миналото лято.
Той сложи ръка на рамото на младия мъж, изненадан от това колко на високо трябва да се протегне, за да го направи.
— Ти порасна. Как отлетя времето през тези години! Е, Дъглас Брайтглед, дал съм ти някои оръжия, с които да се защищаваш, и с които да отвърнеш на опасността, когато се появи опасност. Ако имаме време, ще те науча и на други…
— Не се чувствам прекалено могъщ — каза Дъглас, като си сви пръстите и гледаше как кокошките се нахвърлят върху първите пролетни буболечки под сламата.
— Ти вече знаеш повече от достатъчно, за да не си само пионка в играта, която ни предстои, ако това може да се нарече игра. Ако аз оставям света да те мисли за пионка, това е защото така ми е изгодно, разбираш ли?
— Аз… да… да, мисля, че разбирам, Учителю. Ти искаш просто да изглеждам като момчето, което мете и носи закуската, и се кланя където и когато трябва.
— Хъммм, да, точно така. Засега се прави на пионка. Научи това, на което все още имам време да те науча, и бъди готов да се превърнеш в кон, офицер или топ веднага щом те повикам. Засега реших да скрия Сивата Перла тук, зад огнището на Джуджетата — каза Флеърмън, като се огледа наоколо. — Само трима човека ще знаят за нейното скривалище — ние двамата и Огурян.
Той влезе в кухнята, пристъпи до огнището, и мина зад огъня. Там той откри една тухла, която при придърпване се изваждаше напред и откриваше една скривалище в стената. Той постави Перлата в кухината.
— Ох, какъв стар глупак съм аз! Забравих едно друго важно нещо. Ако някога ти се наложи да носиш Перлата, дръж я през цялото време скрита. Не я показвай на никого! Тя е обвита с една проста, но силна магия, която кара притежателят й да има желанието през цялото време да я показва. Точно така и аз се сдобих с нея. Един моряк ми я показа на един кораб в Уестон Роудс и аз веднага я разпознах. Това е и начинът на Фриджън да следи къде се намира Перлата. Всеки, който я търси, ще може да я види, защото притежателят й ще я покаже и — сбогом Перла! И сбогом, Дъглас, вероятно.
Дъглас безмълвно кимна. Магьосникът продължи да мисли на глас:
— Най-добре ще е да внимаваме с нашите пътувания напред-назад за сега. Видях няколко подозрителни врани, които се навъртаха около Гимназията напоследък.
— Да, и аз ги забелязах и казах на Бронзовия Бухал за тях. Той каза, че и на него не му се нравят.
— Умна птица е той, макар че е твърдоглав. Познава шпионина веднага щом го зърне — каза Флеърмън. — Страхувам се, че е време и двамата да спрем да сме толкова отворени и доверчиви. Убийствената зима вече ни научи на това, струва ми се. Студеният е свикнал да използва ята от низшите птици за своите цели. Той си няма такива като Кримай! Страхувам се, че животът ни ще се промени, млади Дъглас, и то не за по-добро.
Дъглас кимна в знак на съгласие и отиде да разбърка огъня и да прибави две цепеници, защото навън вече се стъмваше. На верандата ярко светеха три фенера. Синият Чайник се подаде от своя килер и започна да приготвя вечерята с обичайното си добро настроение.
— Бисквити с масло ли, стари Чайнико? — попита Магьосникът. — Пролетта трябва наистина да е съвсем близо, щом Дамите дават мляко с достатъчно каймак, за да може да се разбие на масло. Не мислиш ли, че с пълни стомаси по-добра работа ще свършим, Дъглас Брайтглед?
Чиракът Магьосник се съгласи от все сърце, доволен от това, че някои неща на този свят оставаха непроменени и весели. Те придърпаха столовете си близо до кухненската маса и поведоха оживен разговор с чиниите, тенджерите, паниците, чашите, солницата и пиперницата — като солта говореше най-много, защото според Флеърмън нейните дупки били повече от тези на пиперницата.