Глава седма
Минаха няколко седмици преди Флеърмън да започне своите пътувания. Това бяха седмици на учене с дълги часове в Работилницата, като двамата работеха над редица задачи.
Нови посетители пристигаха посред нощите, нарушавайки малкото сън, за който двамата успяваха да намерят време. Привидението Дека пристигна на три пъти със съобщения от Господаря на Дълбините Огурян. Неговите наблюдатели бяха забелязали раздвижване сред ордите на Ледения Крал във Вечния Лед. Зли хора, жестоки принцове, кръвожадни бойци, ужасяващи зверове и други страховити чудовища биваха викани в Ледения Палат — и някои не се връщаха от там. Тези от тях, които се завръщаха в земите си, веднага започваха подготовка за война.
Събираха се армии. Войнолюбиви орди от ужасяващи същества си подклаждаха смелостта с пищенето на мрачни зурли и разтърсващи сърцата барабани, които само те можеха да чуят.
Кримай също донесе новини в Гимназията за Магьосници. Той бе повел на юг керван от десет коли, придружен от седемнайсет здрави мъже от Долината, въоръжени с копия и лъкове. Те бяха предали първата партида кутии за лед на Торнууд в Уейнес, а той щеше да ги разпродаде на останалите капитани по южния бряг.
— Като че ли всички бандити, които се навъртаха край запустелите места в Лесен Хилс, са измрели от глад или са се избили един друг — каза Кримай сериозно. — Нямахме никакви проблеми. Тези жалки остатъци, които срещнахме, бяха прекалено малобройни, за да ни сторят нещо. Те ни казаха, че повечето от събратята им са се стекли на север веднага щом пътищата са станали проходими, за да се присъединят към армията на Юнисед.
— Ако е така, то те със сигурност не са минали от тук — каза Дъглас. — Посумтейл е разпратил Патрули навсякъде, откакто пътищата са проходими.
— А сега — каза Флеърмън, — искам да отнесеш тези новини и да разкажеш за това какво правим тук на Тет от Хайлендорм.
— С удоволствие! Това ще ме държи на безопасно разстояние от Юнисед, ако той изведнъж се сети да пита къде съм. За Тет ще е полезно да знае, че Армията на Юнисед дебелее и не се упражнява, а „воюването“ й се състои в това да събира храна и „данъци“ — те така наричат краденето на всичко, което намерят.
— Ако не са дошли все още насам — каза той уверено, — то е защото Юнисед се страхува от теб, Флеърмън.
— Ами ако решат да минат на юг през Лесен Хилс? — запита се Посумтейл и потрепери.
— Торнууд им е приготвил капан при Тесния Път. Той би се радвал на възможността да се види с убийците на баща си — отвърна сурово Кримай. — А и кой ли би могъл да го упрекне за това?
До тях стигна вестта, че Армията се готви за война. Обикновените хора от северните провинции, особено тези от района на Столицата, въздъхнаха с облекчение, защото бруталните и жестоки войници вече се уморяваха твърде много през деня и нямаха сили да ги тероризират през нощите.
Лятото дойде и последните студени тръпки от зимата изчезнаха. Въпреки че духът на всички се вдигна, когато дните станаха дълги, а небето — ясно синьо, това помрачи настроението на Магьосника.
— Твърде бързо! Твърде бързо! — каза той на Френстил. — Трябваше да очаквам това. Нашият враг сега ни изпраща много горещо и сухо лято, като десерт след Убийствената зима. Трябва веднага да предприемем нещо.
— Но как? — запита фермерът. — Ние винаги сме имали достатъчно дъжд в Долината.
— Повярвай ми, този леден Крал може да спре всички дъждове в продължение на месеци. Не може, обаче, да спре Кривия Поток, защото неговото течение е защитено с магии на Феите, специално правени за техния свещен поток. Това може да се окаже нашето спасение. Трябва да изкопаем кладенци, които да съберат излишната вода от потока. И да построим система от канали, която да отвежда тази вода до вашите полета в Долината.
— Напоителни канали ли? — запита Френстил.
— И то незабавно — отвърна твърдо Флеърмън.
Призивът се разнесе. За първи май в Трънкети бе обявен сбор на всички земевладелци. Първи май се оказа ден, горещ като в средата на лятото.
Сборът одобри след това и много от започналите вече начинания: патрулите, напоителните канали, наемането и настаняването на чужденци. Бе изготвено и писмо с подробно обяснение за това какво е направено и какво ги чака през идващите жеги, и то бе разпратено в останалите околии, за да могат и хората там също да се подготвят.
Както каза Флеърмън, така и стана: обичайните юнски дъждове не паднаха и температурата се покачваше с всеки изминал ден. Ненапоените земи се напукаха и станаха твърди като скали, а нежните пролетни треви и цветя умряха от сухите и постоянни ветрове.