— Накъде си тръгнал този път? — попита Дъглас, когато Флеърмън започна да стяга раницата си една гореща юнска нощ. Старият Магьосник изглеждаше едновременно и уморен, и нетърпелив да е на път.
— Двамата с Огурян напредваме, що се отнася до разгадаването на Перлата. Междувременно, в Хайлендорм има една война, която трябва да спечелим. Надявам се да се срещна с Брайърмот в неговите пещери под Дуелмленд. Не, наистина не знам колко време ще отсъствам този път.
— И ако не се върнеш… аз да не те ли търся?
— Точно така, момчето ми. Това, което ти имаш да вършиш тук, е много по-важно от това, дали аз ще се върна или не. Много по-важно отколкото да ходиш да дириш някакъв стар Магьосник, който не може да стои тук и да си говори цяла нощ, защото иначе на сутринта враговете му ще го видят на пътя и ще знаят накъде е тръгнал. Така че довиждане…
— Довиждане отново — каза Дъглас, като хем се смееше, хем се кривеше, за да скрие мъката си. Той обви високия Магьосник в прегръдката си и го стисна здраво. — Ние ще продължим да се борим, но… кой ще ни разсмива?
— Кой ли, наистина? — подсмихна се Флеърмън, Господарят на Огъня. — Е, ще трябва да е някой друг, за известно време поне. Магьосникът Флеърмън Флоуърстолк, Господарят на Огъня, няма да бъде пленен или убит. Той ще се върне!
Той тръгна бързо напред по пътеката към портата, зави за да прекоси моста, и изчезна в лилавите сенки на ябълковите дървета отвъд.
През юли Дъглас получи едно смачкано писмо, което поне за едно нещо го успокои. Майка му пишеше от своя манастир:
„Скъпи Синко,
Този втори период на дълго мълчание между нас, предизвикан от ужасната зима, която току-що премина, бе много по-ужасен…
В края на януари Игуменката ни събра всички заедно — тези които не бяха умрели от студа и липсата на лекарства — и ни каза, че ако не на друго, то Убийствената зима поне я е научила, че нашите правила за откъсване от външния свят не са вече актуални. С това тя искаше да каже, че докато имаме силата за това, ще свършим повече добрина, ако отворим вратите си за нашите братя „отвън“, и ги приемем между нас, като се грижим за тях.
И ние поканихме нещастниците, които минаваха по пътя край манастира да влязат и да се стоплят, и да хапнат малко. Давахме им работа, ако бяха в състояние да работят, или просто ги изпращахме по пътя им с добри думи и добри пожелания.
Нямаше значение дали са богати или бедни, дали бяха крадци или просяци. Господ знае откъде се взе всичката тази храна. Аз си мисля, че нямаше толкова в складовете ни, когато започна Убийствената зима…
Получих твоите чудесни писма — даже веднъж получих три за един ден!
Последното твое писмо, което получих, бе чрез един странен младеж на име Кримай. Той помоли да ти предам много поздрави и от него. Ние всички много се радвахме, че си поговорихме с него, тъй като той явно доста е пътувал и знае много за тази страна.
Ти и твоят Учител имате моята нестихваща любов и уважение. Бог да ви благослови вас и всичките добри люде от Долината, за които си ми писал в писмата си.“
След около седмица той намери време да отговори — но му трябваха цели три седмици, за да довърши писмото си и да намери някой, който да го отнесе във Фаранго Уотър.
Моя Мила Майчице,
Писмото ти беше като нежен дъжд — а дъждът е най-голямата благословия, която мога да си представя точно сега. В долината не е валяло вече от десет седмици!
Торнууд ме помоли да ти пиша, на теб и на твоя орден, че ще се радва много, ако му изпращат всякакви корабостроители, дърводелци и други от Фаранго Уотър, които имат нужда от работа. Торнууд също така би приел с радост и хора, които могат да управляват корабите му.
Флеърмън Флоуърстолк, който тези дни предпочита да го наричат Господарят на Огъня, отсъства вече от няколко седмици. На нас, разбира се, ни липсва много. Бронзовият Бухал отлетя рано една сутрин и още не се е върнал. Вероятно по някоя задача, поставена му от Магьосника. Току-що забелязах, че нашата котка, черният Пламък, също липсва, но Перт и Пати са тук, заети с новите си котенца, така че има много игри и веселие, когато намеря време за това.
Ако мога, ще ти изпратя две котенца от това котило. Ще се влюбите в тях, и ти, и твоите посестрими. Те ще се чудесни мишеловци и великолепни приятели, стига да имате времето да седнете за малко с тях в скута си.
Днес отворихме първия си канал и водата весело тече по северния склон на Долината към западните полета. И точно на време!