— Е, така ли се биеш ти с нашия Неприятел? Спейки цяла сутрин и оставяйки учителя ти да се бори за жалки хапки след дълго пътуване! Срамота, Дъглас Брайтглед!
Дъглас дълго прегръща Учителя си преди и той да се нахвърли върху огромната закуска от кифлички, мед, бекон и яйца, която Синият Чайник им беше приготвил.
— Някак си оцеляхме през твоето отсъствие — каза той на Магьосника през залъците си. — Езерцата са пълни и напоителните канали вече работят в много части на Долината. Реколтата ще бъде добра, като се има предвид, че не сме видели капка дъжд с изключение на градушки и гръмотевици през последната седмица. А колко беше горещо! Това е първата прохладна сутрин, която съм видял откак ти замина.
— Хъммм! Нима не мислиш, че този хлад е случаен? Донесох го в задния си джоб от север. Предчувствах, че тук ще бъде много горещо. И в Хайлендорм взе да става горещо.
— Така чух и аз от Кримай. Той е по-добър вестоносец, отколкото шпионин.
— Вестоносец и боец. Значи съм го пропуснал някъде по южния път. Но това можеше да се очаква. И двамата избираме все потайни пътища. Армията на Юнисед се е раздвижила. Тези зверове с кожените камшици са им набили малко дисциплина в главите най-накрая, бедните момчета! Сега се държат като войници, макар че имат навика да изпълняват дословно заповедите, без да се замислят за съдържанието и същността им. А това според мен е лошо качество при воденето на война.
Той си избърса брадата с една салфетка.
— Хайлендормците на Тет ще ги премажат като каменна лавина, струва ми се. От каква ли полза ще са им заповедите тогава? Но, разбира се, аз не съм войник.
Дъглас поиска пълен отчет от Магьосника. Той бе отсъствал повече от два месеца.
— Естествено, нямаше да ми отнеме толкова време, ако не беше през военно време — каза Флеърмън Флоуърстолк, като си протягаше чашата за доливане от Синия Чайник. — Нощното пътуване не е моята представа за приятна разходка. Така или иначе, първо видях Тет. Кримай беше ходил там и точно си беше тръгнал. Бил е доста добре посрещнат. Тет високо цени информацията, която Кримай му носи.
— Тет няма да поеме офанзивата докато не е сигурен, че корабите на Торнууд са наблизо, за да го предпазват откъм морето. Когато двамата се срещнат, Юнисед без съмнение ще си получи заслуженото, а Армията му ще се заточи насам, за да ни досажда на нас. Ако въобще познавам Юнисед и този миризлив злобен глупак наречен Блейдър, те ще се насочат право към нас, когато се връщат, и ще се опитат да ни отмъстят.
— Забеляза ли наблюдателния пост навръх Гимназията?
— Не, трябва да си призная, че почти припадах от умора, когато се катерех по пътеката край Потока. Направо допълзях, но сега се чувствам тип-топ след един дълъг сън в старото си легло.
Той се заговори за посещението си при Джуджето Брайърмот и странния старец Фракет от Пясъчната Земя. Беше се срещнал и за малко с Огурян, Господаря на Дълбините.
— Огурян смята, че ще има Морска Битка. Той е убеден, че Фриджън възнамерява да поведе на юг огромна армада, заедно със своя студ. За Морските Кралства, а и за целия Свят, ще бъде голямо нещастие, ако Фриджън успее да вземе контрола над Моретата.
— Поговорихте ли… за това, което скрихме?
— Пораснал си на ум, както и на височина! Да, поговорихме. Решихме, че засега ще е най-добре, ако продължи да бъде скрита. Вече сме близко до разрешението на загадката обаче. Много близо.
Дъглас спомена, че Кралицата на Феите е оставила вест за Флеърмън. Флеърмън извика Дека, за да изпрати послание до Кралица Маргет. Трябваха само няколко минути, за да се появи самата тя.
Накрая Флеърмън каза:
— Ние можем да направим твърде малко, за да помогнем на Тет. Аз му дадох няколко ценни съвета и полезна информация. И няколко амулета, които да го предпазват по време на боевете. Той не е от тези водачи, които се бият в задните редици.
— Така — размишляваше Кралицата на Феите. — Историята и съдбата в момента са върху плещите на Тет и неговите бойци.
— И върху тези на Торнууд и неговите моряци — добави Дъглас.
— Да, една много обикновена и немагическа война — съгласи се Магьосникът. — Ние не трябва да се намесваме, защото точно това очаква Фриджън от нас — да си загубим тука времето, което би могло да бъде използвано за изучаване на Перлата и на неговите планове за нападение по Море.
— А какво ще направи врагът? Защото трябва да сме реалисти, нали?
Магьосникът се усмихна на мъничката Фея, след което отговори: