— Е, и при поражение, и при победа Фриджън ще направи едно и също, защото какво значи Юнисед за него? Войната в Хайлендорм е само за отвличане на вниманието.
— Искаш да кажеш тогава, че е по-добре ние да продължим приготовленията си за оказване на помощ на Огурян, вместо да се притечем на помощ на Тет?
— Точно така, скъпа моя! Морската Битка ще бъде нашето истинско изпитание срещу Фриджън.
— Аз го очаквах. Моят Принц Консорт и неговите Нереиди са вече на път към Господаря на водите в Уотъранд. Колко време мислиш, че ни остава, Магистър?
— Предполагам, че войната в Хайлендорм ще е свършила до октомври. Фриджън ще е заел позиция около средата на ноември, струва ми се. Ще бъде ли готово твоето кралство до тогава?
— Разбира се! Ние ще бъдем в стройни редици до Огурян по това време, с доволно много време да подготвим и някои изненади за войските на Фриджън. Изненадата ще бъде важно нещо.
Флеърмън каза:
— Изненадата е винаги важна в боя.
— Аз говорих с всяка Нереида поотделно и те се заклеха да изпълняват заповедите на Хората. Този път няма да има повторение на ужасната Последна Битка, Магьоснико.
Гласът й бе станал изведнъж твърд и уверен.
Глава девета
Бойните Кучета на Тет се появиха от утринния сумрак, яростни, но без лай, и се разположиха около краката му, жадни за ласките и одобрението му.
Тет, великолепно обкичен в ярка сребърна и червена ризница и синьо-зелена поличка, с висок пернат боен шлем на главата си, се усмихна и се наведе да ги погали по главите, вратовете и ушите.
За Кримай това бяха страховити същества, тъмнокафяви и огромни, с кръвясали очи и огромни остри зъби. Той би се измъкнал веднага щом влязоха, но се страхуваше, че би могъл да си навлече по този начин вниманието и гнева на техния господар, Вожда на Хайлендорм.
Те го видяха, дойдоха да му подушат ботушите и започнаха да издават въпросително ръмжене, докато вождът не им каза името на Кримай и не го определи като приятел. След това военният вожд изслуша техните доклади, поднесени с много сумтене, ръмжене, виене и лай, както и с махане на опашки и въртене на глави. Те говориха с него подред, като пръв беше водачът им Брагор, най-голямото и най-ужасно куче сред тях.
— Брагор казва, и другите са съгласни, че Юнисед е вече напълно влязъл във Външния Кръг — каза най-накрая Тет на Кримай. Той бе харесал малкия бивш шпионин, по който Флеърмън му пращаше вести. Кримай не бе съвсем сигурен, че тази чест е заслужена — или безопасна — но си мълчеше, нещо, което бе научил, че е много полезно, когато човек има работа с великите хора.
— След като Юнисед влезе напълно във Външния Кръг, той много лесно ще бъде отрязан от своите обози, както и от пътя си за отстъпление… и ние можем да го изтормозим до смърт, независимо по кой път ще тръгне. Единственият възможен път за отстъпление би бил на север, към Железните Хълмове, където няма нито вода, нито дърва, с които да се стоплят през идващата зима. Разчитаме на Херцог Торнууд да му пресече пътя, ако се опита да отиде на юг към Морето.
— Но, Вожде Тет — каза Кримай, — ние трябва първо да се бием с Юнисед, ако искаме да го накараме да тръгне на север или юг.
— Разбира се, приятелю. Разбира се! Точно за това слушам какво ми казват Бойните ми Кучета сега. Те ще ми кажат къде е обозът на Юнисед, а от това аз ще мога веднага да ти кажа кога той ще бъде на удобно място, за да му окажем и ние внимание.
Той се заслуша отново в Кучетата преди да ги изпрати да бъдат изтъркани и нахранени, и да си починат до залез слънце, когато отново щяха да нахождат врага.
След това повика Кримай при себе си. Двамата се разходиха отвъд редиците с палатки на Предната Стража от Хайлендорм и седнаха върху един камък, от който се виждаше Тетгард, столицата на Хайлендорм. Тя се намираше на около километър от тях през тъмно синята вода: ниска, силна, мощна крепост с множество стени и бойници, които протягаха нокти към фиорда, в който плуваха рибарски лодки и няколко от специфичните бойни кораби на Хайлендорм.
Гледката щеше да бъде сива, ако не бяха множеството цветни знамена и байраци, които се вееха от кулите, и ярките цветни лехи в подножието на крепостта.
Отвъд нея бурното Море се виждаше през един тесен процеп. Далечният синьо-сив хоризонт беше празен с изключение на една единствена скала, която стърчеше в устието на фиорда.
— Има ли име? — попита Кримай, като я посочи.
— О, да — отвърна Тет, като опъна дебелата червено-черна наметка така, че да могат и двамата да седнат върху нея. — Ние я наричаме Кораба на Феите, но майка ми ми е казвала, че преди време върху нея живели в изгнание Феи от Кралско потекло и я наричали „Трудис“, или нещо подобно.