— Е, сядай — каза той и се плъзна встрани, за да направи място върху скалата, оставяйки встрани своя тежък меч и дълъг почти колкото сабя нож, като и двата блестяха от чистота и смазване, но нямаха никакви украшения по себе си освен някакъв надпис на неизвестен за Кримай език.
Кримай седна, като продължи да гледа към Кораба на Феите, а Вождът на Хайлендорм продължи да говори.
— Кучетата казват, че цялата войска на Юнисед ще е навлязла навътре в Кръговете до довечера с изключение на ариергарда от сто и петдесет стрелци с лястовичи пера по стрелите. Бедните лястовички! Винаги съм ги харесвал. Оня леден Дявол трябва да е развъждал хиляди лястовички, за да ги трепе и да им използва перата за стрелите си. Е, ще се оправи и това… Та, както казвах, Юнисед ще се приближи до Вътрешната Стена утре по някое време. И тогава…
— И тогава?
— Ще чакаме узурпатора там, където той ще се опита да се прехвърли през Улея и ще го върнем назад към Кръговете. След като Морският Път им е запушен от флотилията от Уейнес, те ще трябва или да се опитат да си пробият път до границите на Херцогството, или да се отправят на север.
Кримай помисли малко върху това, което беше чул, след което попита:
— Нима планираш фронтална атака срещу Юнисед?
— Не, поне не за сега. Той има два пъти повече войници от мен. Аз може да съм смел, но не съм безразсъден. Не! Ще го чакаме в Улея. Виждал си Улея, нали? Е, там можем да намалим армията му наполовина, ако той не прояви малко разум. А можем и да го държим там в продължение на дни или седмици докато пристигне Торнууд.
Той се обърна и се взря в морето.
— Да, имаме нужда от тоя Торнууд, бил той Херцог, моряк или търговец, както иска да се нарича.
— Торнууд държи твърдо на думата си, както и на думата на Флеърмън Флоуърстолк! Той ще бъде тук. Само вятърът и приливите, обаче, могат да кажат точно кога ще пристигне…
— Така е, за съжаление! Но ако можех да съм предупреден за пристигането му, и ако можех да му кажа къде и кога да очаква Морското крило на Юнисед… то тази битка щеше да е предварително спечелена за нас. Ти казваш, че планът му е да завие откъм изток преди да се приближи към Тетгард от север. Почти невъзможно е, казват, да се намери отделен кораб в Морето, а аз имам твърде малко кораби, за да ги изпратя да го търсят.
— И все пак, аз бих изпратил седемте, които имате…
— Те в този момент се приготвят за отплуване. Не съм пренебрегнал тази възможност, Кримай. Те най-малко ще се опитат да пресрещнат флотилията на Торнууд.
Студен вятър подухна от североизток и развя плата около голите колене на вожда. Перата върху бойния му шлем също се размърдаха.
Кримай потрепери, но събра смелост да каже:
— Аз може би ще обтегна новото ни приятелство, Тет, като направя едно предложение?
— Разбира се, че няма, човече! — засмя се бойният вожд. — Каквото и да е поискай, та дори и живота ми.
— Не, не, живота ти по-добре да се е в твоите ръце. Нека да отида с някой от седемте кораба, когато отплуват, за да търсят Торнууд.
— Ти би предпочел да се биеш от палубата на кораб? — каза Тет, изненадан от това, че някой би предпочел да стои на люлеещата се палуба, вместо на твърдата скалиста земя. Морският бой за него бе върхът на глупостта, нещо, което се избягваше по всевъзможни начини и на почти всякаква цена.
— Не, не, не! — отвърна вестоносецът, клатейки главата си така, че ушите му щяха да паднат. — Не, но ако аз се покача върху Кораба на Феите, бих могъл да видя корабите на Торнууд преди да се виждат от брега и да ги насоча директно към Уестфи. Торнууд ми е показал някои тайни знаци с флаг и огън, които аз ще използвам, за да го предупредя за разположението на силите.
— А! Това вече е нещо друго, а не сърце на страхливец. Да, и не глупашки приказки! Да, веднага ще ти дам един от моите седем кораба и ще заповядам на капитана и екипажа да стоят на твое разположение при Кораба. Те ще са под твое командване докато не видите флотилията на Торнууд и не се свържеш с него чрез знаменцата си.
— Аз… аз ли ще командвам? О, не! Може би е по-добре да остана сам на скалата? Този кораб ще има по-важни задачи в предстоящия бой.
— Не е така! Мисията ти е по-важна от всичко друго. В допълнение на това, аз те ценя и теб самия. Корабът „Кларис“ е твой. Ето — каза той, като скъса един листо от командирската си тетрадка и започна да драска яростно нещо по него. — По-добре побързай, приятелю. Юнисед се приближава бързо-бързо до Улея. А аз ще си се бия пеши по суша, както винаги до сега. Хайде, тръгвай вече и ми сигнализирай и на мен, когато видиш флотилията.