— Гръмотевица по това време на годината? — питаха другарите си почти със смях. — Не може да бъде! Слънцето все още свети ярко над нас.
Долу, на равното, Блейдър също наостри уши.
— Чувате ли нещо? — попита другите генерали.
— Громоли като каруца по чакъл — забеляза генерал-интендантът сънливо. Предната нощ си бе легнал късно, зает с дегустацията на едно ново вино, което бе получено в последния момент. — Сякаш каруцарите бързат да опитат от новата реколта…
— Бълнуваш за време оно — озъби му се кавалерийският генерал, който също бе намерил оправдание да не предвожда лично войските си. — На мен ми мяза на гръмотевица или…
Високо над тях първата плътта групичка войници се облещиха от ужас. Към тях с грохот се носеха половин дузина огромни скални късове. Те подскачаха надолу по стръмния склон между стените на Улея — всеки скок по-висок от предишния — звънтяха като камбани от ударите в твърдата земя, размазваха и разцепваха, оголили остри като бръснач краища — блестящи каменни острия колкото човешки бой.
Челните войски на Юнисед застинаха от ужас, а сетне вкупом побягнаха. Те буквално летяха, почти без да докосват земята — толкоз голям бе наклонът. Някои се изхитриха да се втурнат към периферията на Улея и бяха разплескани по стените му. Шепа късметлии се завряха в големи пукнатини в земята или се мушнаха под надвисналите скали, само за да бъдат погребани живи, когато стените се сгромолясаха.
Другите, не тъй бързи, се изтъркаляха презглава надолу по хълма и, пищейки от страх и болка, се врязаха в ужасените редици на копиеносците под тях.
Нова лавина огромни камънаци пометоха втората редица, като тласкаха цели групи пред себе си. Стотици потрошени тела бидоха разхвърляни по склона.
Щом видяха съкрушаващата и изтръгваща писъци смърт да се задава отгоре, повечето войници от третата редица предпочетоха да скочат в пропастта, отколкото да посрещнат ужасната, неумолима сила, носеща камъни и мъртви тела. Междувременно към големите камъни се бяха присъединили и откъртени от стените на Улея скали. Някои бяха големи като къщи, а други — едва колкото топчета за игра, но летяха със страхотна скорост и нанасяха тежки удари.
Вдигна се голям облак прах, който задави и заслепи както катерещите се, така и зяпачите долу. От безопасността на равнината офицерите даваха кресливи заповеди. Противоречаха им по-силните и богохулни заповеди на сержантите, които сами бяха в Улея. Суматохата обхвана дори войските, които бяха настрани.
Така ариергардът се ливна като наводнение от дъното на Улея върху лагера и скалистата равнина зад него, ломотейки несвързано от ужас. Когато неколцина смели офицери се опитаха да възстановят строя с камшици, войниците се обърнаха срещу тях и ги избиха почти до крак.
Най-подир каменопадът престана и ранените войници останаха да лежат на място, като се задъхваха и хлипаха, плямпаха помпозни думи и бълнуваха. Оцелелите бавно се прокраднаха обратно в лагера и започнаха да се фукат с куража си.
От началото до края на Битката в Улея изминаха по-малко от петдесет минути.
Това бе и крайната точка, до която армията на Юнисед стигна в похода си към Хайлендорм. Блейдър, който схващаше цялата безсмисленост, ако не и явната опасност на положението, заповяда на остатъка от войските да останат в лагера, готови за обсада.
— Те не могат да ни атакуват. Предлагам да ги заглавичкваме ден-два, като демонстрираме силата си, за да ги убедим, че възнамеряваме пак да опитаме — рече той вечерта на Юнисед и на другите генерали.
— И после? — хладно се озъби херцогът, който не можеше да понася пораженията… освен своите собствени.
— После ще извикаме товарните кораби, които чакат край брега…
— Разбира се, че ще трябва да ги извикаме, защото иначе ще ни се свършат стрелите и храната — каза генерал-интендантът. — Представяте ли си колко стрели са затрити в тоя проклет Улей? Не изстреляни, а просто затрити! Да побеснееш!
— Ти да мълчиш, дърт пръч! Или по-добре иди и сигнализирай на флотата да тръгне насам — викна херцогът. — Марш! Веднага!
Щом генерал-интендантът се изниза навън, тайничко щастлив, че е извън обсега на застрашителния херцогски гняв, Юнисед отново се обърна с опасна любезност към Блейдър.
— Продължавай, драги Блейдър. Какво предлагаш?
Като мислеше напрегнато, Блейдър се надигна от табуретката си и рече:
— Благодаря, Ваша Светлост, за Вашето доверие в моите способности. Едва ли е моя вината, че днешната атака се оказа неуспешна. Кой би могъл да предвиди атака с камъни? Само диваци могат да измислят такова нещо!
— Наистина кой? — промърмори заплашително Юнисед. — Какъв е твоят план?