— Ах, да, моят план — провлече дребният крадец и любовчия, за да спечели време и да получи вдъхновение. Сетне лицето му се проясни и той сияйно се усмихна.
— Ето го, сир! Нямаме нужда от провизиите в тези кораби от крайбрежието, но аз предлагам да използваме самите кораби. Вероятно не можем да превземем Улея, ала нали целта ни не е платото? Имам предвид, че целта ни е да превземем крепостта Тетгард, нали? Кажете ми, ако греша.
— Не, имате право — съгласи се със саркастична усмивка генералът от кавалерията. — Само че как предлагате да превземем крепостта, без преди това да превземем платото?
— Вие също сте глупак, генерале — рече внезапно Юнисед. — Разбира се, че е тъй! Ще атакувам крепостта от Морето!
— Прекрасно, прекрасно! — извика Блейдър, който притежаваше идеалното качество на един лакей — да направи собствените си хрумвания да изглеждат като идеи на господаря му. Херцогът щеше да ги възприеме като собствени, без да съобрази, че в крайна сметка и отговорността също ще бъде негова.
— Ще натоварим на товарните кораби най-добрите ни отряди…
— През нощта — добави херцогът.
— През нощта, разбира се; прекрасна идея, Ваша Светлост! Можете ли да направите това, кавалерийо?
— Естествено, проста работа! — лавна конекрадецът, който нямаше и бледа представа как се товарят хиляда мъже и коне на дузина кораби по тъмно.
— После ще заобиколим края на Вътрешната стена и ще атакуваме Тетгардската крепост призори откъм Морето. Когато види, че сме го нападнали в гръб, Тет ще изпрати войски от горния край на Стената към крепостта. Оставените тук наши войници ще видят оттеглянето и отново ще атакуват Улея, като този път ще го превземат изцяло.
— Гениално! Направо гениално! — изреваха останалият генерал и Юнисед, който дори скочи от походния си трон и изтанцува една джига около него.
— Аз лично ще водя атаката откъм Морето, сир — заяви Блейдър, пленен от идеята да се отправи към битката на един величествен кораб. — Вие трябва да изчакате нашия сигнал за падането на крепостта, да минете на кон по Улея и платото и да влезете триумфално.
В противен случай, помисли си, ще бъдеш на моето дередже.
Пратеникът от Морската кула стигна до стените на крепостта. Откри вожда да закусва каша с пържени кубчета хляб и пикантна сладка дребна бяла риба, току-що уловена във фиорда под крепостта.
— Сир, забелязахме дванадесет лодки, натоварени с войници, да напускат Уестфи и да се насочват на изток.
И той описа какво е видял и чул заедно с другарите си. Плещестият вожд продължи да дъвче безмълвно рибата, докато рапортът не приключи. После се обърна към Торнууд, който бе дошъл да сподели с него закуската си.
— Е, това са новините, които чакахме, законни херцоже. Юнисед възнамерява да отплава и да атакува крепостта откъм Морето.
— Точно както ти очакваше — съгласи се Торнууд, преглъщайки последната хапка бяла риба. — С твое позволение ще помоля капитан Пеланс незабавно да ме откара до моята флотилия…
Тет му пожела късмет в лова и проследи с поглед как се отправя бързо към пристана.
— Къде е сега моят „Дар“? — попита Торнууд.
— Ту влиза, ту излиза от Вечните мъгли край плитчините Меридиън, милорд — отговори капитанът и добави:
— С този вятър за един час ще стигнем до него. А ако се извърти откъм изток, както обикновено прави след изгрев слънце, още по-скоро.
— Тъкмо ще се приготвим да посрещнем техните закръглени корита — зловещо рече Торнууд.
Екипажът и офицерите на „Кларис“ бяха в отлично настроение. Да отплаваш в студена, прекрасна утрин, след като си похапнал обилно, а преди туй добре си се наспал — привързан към кнехта и на сигурно място под надвисналата крепост — отговаряше точно на техните представи за голямо приключение… особено когато караха такава важна персона към дрейфуващата й флота. Доброто настроение сякаш даваше криле на оперения малък кораб.
Докато наближаваха „Дар“, Торнууд стоеше с Кримай и мрачно се усмихваше.
— Кримай, върни се колкото можеш по-бързо и се качи да наблюдаваш от върха на скалата Кораба на феите. Сигнализирай ни с флагове за действията на Юнисед. Само че се пази, защото си приятел, който си заслужава да се пази.
Бившият шпионин отдаде тържествено чест, пусна една усмивка на възбудено очакване и щом комодорът на Уейнес се прехвърли на борда на флагманския си кораб, нареди на екипажа на „Кларис“ да потегли към Кораба на феите. Както бе предрекъл Пеланс, в платната му задуха свеж източен вятър.
„Дар“ се извъртя и потъна в мъглата.