— Ще го имаш, и то намазан с гъст крем! Резачки! Стъргала! Започвайте работа, господа! Там под оная престилка има тесто за сладки, а тя самата е по-къса, отколкото би трябвало да бъде, гарантирам го! Фурната е гореща… и горещият зелен ябълков пай, намазан с гъст крем, трябва да е готов, когато започнете да прибирате чиниите от печеното месо с картофено пюре.
След малко те седнаха да пируват, като се забавляваха с кривенето на солницата и пиперницата, придружено от смешките на съда за сокове във форма на лодка, който пееше морски песни и сам композираше музиката за тях.
Двойка дилафи от сърце вдигаха тупурдия като танцуваха на пети, а синият чайник ги ръководеше с вид на шеф на цирково представление, но без да забравя да поддържа топла и вкусна храната, както и да се грижи за поднасянето й в определен момент. Към края на изпълнението си, здравият хор от купчинки и чинийки изпълни няколко стари любими песни, постигайки пълна хармония. И Дъглас никога повече нямаше да помисли колко странно е това малко домакинство.
Когато накрая отблъсна чинията си и се избърса за последен път от вкусния кафяв сок на месото с топло парченце свеж хляб, Дъглас някак си се справи с отправянето на две дебели парчета зелен ябълков пай в допълнителните ъгълчета на стомаха си, докато Флеърмън се подкрепи с чаша студен ябълков сайдер и филия с масло и сирене.
Тогава вълшебникът се отпусна и запали голяма извита глинена гуга, после изпуфка облачета дим от ароматичната трева в купичката. Но сега момчето не бе изненадано от факта, че той нито си послужи с кибрит, нито с тресчица, подпалена от камината — то сякаш от любопитство бегло бе погледнало в купичката си и беше видяло появата на огнено пламтящо око, след това къдрица синкав дим поглади носа му.
— В тази кухня съм опитвал много ястия, Сини Чайнико, но нито едно от тях не бих могъл да нарека така чудесно и така вкусно. Поздравленията ми са отправени към главния готвач! Ще трябва да поседнем за малко, за да можем напълно да оценим прекрасно приготвеното ядене.
Дъглас сърдечно се съгласи и потъна в стола си, разговаряйки с Вълшебника, с някои от предметите на масата и най-вече със стария захарник, който беше най-възрастен — нещо като майордом на останалите.
Захарникът се гордееше със своя сребърен връх и се отнасяше покровителствено към по-младите. Дори Флеърмън, когато се обръщаше към него говореше: „Този захарник принадлежеше на прабаба ми, после на баба ми и на моята майка. Сами виждате, че отдавна се намира в помещението, толкова отдавна!“
Съдовете сами се почистиха и изсушиха. Вълшебникът прочисти гърлото си и започна да диктува точките на договора между чирак и майстор, използуваше внушително пауново перо, което изникна на масичката пред него. Една крачеща лампа се приближи и услужливо предложи светлината си в помощ на заниманието.
После съдовете се подредиха на полицата си и след възраженията, направени с вежлив, но твърд глас от страна на захарника по повод на тяхното дрънчене и мърморене, цялата къща се присъедини към късната вечерна тишина. Даже мишката, скрита в сламения покрив и кравите в краварника се умълчаха, останаха да се чуват само звуците от гласа на Мага.
Украсеният с подходящи завъртулки документ представляваше четири плътно изписани страници. С удоволствие и наслаждение Вълшебникът се взираше в пълните, точни и безкрайни изречения, написани на правен език.
Направеният договор между майстор и чирак, в онези дни и в онази част на света установяваше точните практически задължения на всяка страна. Той предвиждаше преустановяване на отношенията при неуспех на някоя от страните, а при някои много сериозни случаи, Дъглас осъзна, че неспазването на правилата, заложени в договора, можеше да завърши със затвор или с леко и по-сериозно наказание. С две думи, той си представи какво би произтекло от някоя негова погрешна стъпка при чиракуването му, произтичаща от нарушението на приятелството му с Вълшебника.
След изтичането на договора, в случай, че майсторът бъде доволен от своя помощник, той се задължаваше да го завери в присъствието на поне още един майстор и да го връчи на чирака като сертификат, удостоверяващ, че същият е придобил име, пари и статус на калфа. В такъв случай калфата трябваше да запази документа, докато придобие ранга на пълноценен майстор. След гореспоменатото, той ще бъде въведен в братството на майсторите и му се дава правото да унищожи първоначалния договор, с което да провъзгласи свободата си спрямо първоначалния си майстор-покровител. (Трябва да добавим, че когато Дъглас Брайтглед достигна ранга на пълен вълшебник, той вместо да изгори договора, го запази. Документът се превърна в ценен сертификат за неговите семейни документи.)