— Хайде, хайде, няма да те нараня — успокояващо рече Бухалът. — Не можеш…
Останалите две птици се втурнаха към него в надежда, че ще спасят водача си, и също се оказаха на земята.
— … да ме раниш.
На Бухала му се видя забавно, че трите го гледат с такъв респект, и започна да се смее.
— За бога — издума насред кикотенето си и протегна ноктеста лапа, — успокойте се и гледайте да не се нараните. Върни се да поговорим! — Последната фраза се отнасяше до третата Чайка, която бе литнала надолу.
— Кажи на момчето си да се върне — добави Бухалът към водача на чайките, който почти се беше съвзел от шока. — Никого няма да ударя. Ако ви е изпратил нашият враг, ще ви върна обратно или ще ви устроя прилично погребение в Морето, ако предпочетете да се биете. Ако пък сте приятели… — е, може да мога да ви помогна по пътя.
Като видя, че нито боят, нито бягството ще му помогнат, водачът извика литналия си другар, обърна се към Бронзовия Бухал и каза:
— Само че кой е твоят враг? Не съм сигурен, че той е и мой враг. И ако не е, ще трябва да опитаме да ти видим сметката, метално чудовище. Или да умрем при опита!
Така отвърна Бухалът:
— Аз служа на народа от Долината, на вълшебника Флеърмън Господаря на огъня и на законния херцог — Торнууд от Уейнес.
— Ти назова две имена, които ние почитаме — рече Бялата Чайка. — Ние служим на Торнууд Херцога и носим от него военно послание на Флеърмън Господаря на огъня. Летим от Тетгард цял ден и тази нощ без никаква почивка. Ако бяхме добре нахранени и със запазени сили, може би щяхме да успеем да те надвием, нощна птицо.
Бронзовият Бухал се разсмя.
— Не, не бихте могли да ме възпрете, защото съм направен от чист бронз и магия.
— Няма как да те убедя в добрите си намерения — бавно рече водачът. — Казаха ми да предам нещо на Господаря на огъня, когато го открия. Ако можеш да ни заведеш при Вълшебника, ще ти докажа, че заслужавам доверие.
— Тези дни е безразсъдно да се довериш на някого без доказателства. Летете след мен на запад на височина седем дървета. Ще стигнем Хълма на Вълшебника след час и преди полунощ ще можете да се срещнете с Флеърмън. Само летете в нишка след мен — предупреди той, когато излетяха от билото. — Аз мога и ще поваля долу всеки от вас, който не ме следва точно.
Те вече бяха забелязали острите му нокти и жестоките шипове и бяха подобаващо впечатлени.
Бухалът пикира надолу, само за да обясни вкратце на Посумтейл, и после поведе трите чайки към Хълма.
— Ти май нарече Торнууд „Херцога“? — попита Бухалът, летейки без усилие. — Значи ли това, че той е решил да приеме херцогската диадема?
— Щом питаш, не. Самият Торнууд все още се нарича „търговец“ и „морски капитан“ — безразлично каза водачът. — Хората обаче най-често му казват „херцоже“ и „Ваша Светлост“.
— А той къде е сега? Знам, че отплава на север и на изток към крепостта Тетгард. Какво е станало? Имало ли е битка?
— Като му дойде времето. Като му дойде времето — отвърна първата Чайка. — Точно сега бързам да предам съобщенията и новините на Вълшебника и трябва да пестя всичкия си дъх за летенето.
— Разбирам — каза металната птица и започна да увеличава скоростта, докато и на трите Чайки наистина не им се наложи да пестят всичкия си дъх, за да останат в близост зад нея.
Дъглас Брайтглед дремеше край камината на Джуджето. Наблизо Синият Чайник му подсвиркваше приспивни песни. Чиниите тихичко се измиха и се наредиха да съхнат. Денят бе дълъг и тежък и младият Чирак даже не беше станал от масата, където бе ял. Котачето Перт скочи в скута му, сви се доволно на кълбо, погледа как съдовете се движат насам-натам и потъна в кратка дрямка.
Ала то чу пристигането на Бронзовият Бухал и разбра, че го придружават други птици с особена нова миризма на риба и корабен катран. Заби като предупреждение нокът в бедрото на Дъглас, тупна тежко пред огнището и загледа с очакване кухненската врата.
Дъглас се разсъни мигом и скочи на крака, като посегна към затъкнатия на кръста му нож. Той проследи котешкия поглед и видя вратата на кухнята да се отваря от тласъка на Бухала.
— Какво има, Перт, та това е просто Бронзовия Бухал — рече с прозявка, която секна при вида на триото Бели Чайки, клатушкащи се в редичка след стария му приятел.
— Гости?
— Пратеници, както самите казват — отвърна предпазливо Бухалът. — Търся Флеърмън. Тук ли е?
— Доколкото знам, да — каза Дъглас, прибирайки ножа в ножницата. — Влезте, приятели. Да ви предложим ли храна? Явно сте минали дълъг път, за да ни видите.