— Срещнах ги над брега оттатък Височините — обясни Бронзовият Бухал, докато се наместваше на облегалката. — Заповядайте, Морски птици, настанявайте се.
— По-гостоприемно! — смъмри го Чиракът. — Какво бихте желали за вечеря, Чайки?
— Риба… ъ-ъ, ако имате — рече водачът. — Или хляб, или някакво месо, или каквото там имате. Летяхме цяла нощ и цял ден, за да стигнем до дома на Флеърмън Господаря на огъня. Тази бронзова птица ни каза, че е тук.
— А, тук е, тук е! — рече Дъглас. — Аз съм Дъглас Брайтглед, Чирака на Вълшебника Флеърмън. Струва ми се, че Господарят спи, но госпожица котката отиде да го събуди. Синичък, можем ли да дадем на тез добри морски птици нещо за ядене и пиене? Мисля, че трябва да разполагаш с нещичко…
Бяха сервирани парченца риба от Кривия поток — понякога Синият Чайник изглеждаше истински магьосник — и Чайките скоро похапваха първата сладководна риба в живота си.
— Солта малко недостига, ако разрешите да забележа — каза водачът. Дъглас му показа как да използва Солницата.
Пристигна самият Вълшебник сред вихрушката на нощната си роба и видът му моментално отстрани последните опасения на Чайките. Няма как да сбъркаш Вълшебника, рекоха те. И че имат съобщения само за неговите уши.
— Можете да говорите спокойно пред всеки в тоя дом — заяви Флеърмън. — Всички тук сме приятели и в един или друг смисъл войници в битката срещу Ледения крал. Какви са съобщенията и новините?
Водачът на Чайките важно закрачи към ръба на кухненската маса, като внимателно заобиколи Синия Чайник, който в тоя момент предлагаше още риба на неговите другари. Седна, а в разрошените му пера прозираше умора.
— Казвам се Керфю — започна той. — Аз съм водач на ятото, известно под името Бритълшел Уайтс, за което може би сте чували, макар и тъй навътре в земята. Самият аз никога не съм бил толкова далеч от Морето.
Придружават ме жена ми Тротта и най-възрастният ми син Трато. Произхождаме от отдавна известен клан на далеко, бързо и високо летящи водачи. Обикновено избират нас, когато трябва да се предават съобщения. Имаме добра памет — нещо твърде важно, доколкото простите чайки са глупаци и трудно помнят и собствените си имена.
Преди няколко години бяхме на островите Уейнес, както вие ги наричате. По нашему те са Светлия бряг — добави той заради Дъглас, — защото тамошният пясък е много бял. Бяхме на Уейнес и се сприятелихме с един морски капитан на име Торнууд.
— Ние добре познаваме Торнууд и също сме негови приятели — кимна Флеърмън.
— Тъй рече и Бронзовият Бухал — съгласи се Керфю. — Оттогава често пренасяме заповеди и съобщения между корабите му или между корабите и брега. Добрият капитан настоя да ни плаща с трохи от пресен хляб. Обичаме ги, макар че от тях се пълнее. Когато преди няколко седмици отплава за Хайлендорм, той ме помоли да водя флотата му — общо седем високи кораба — тъй като краят на годината наближава и Мъглите на плитчините Меридиън се разрастват.
Водачът млъкна, за да отпие глътка топъл чай от чашата, която Синият Чайник постави пред него, и вдигне глава, та течността да се плъзне в гърлото му.
— Пристигнахме от плитчините Меридиън на минутата и точно на мястото — перфектна навигация, ако мога така да кажа. Посрещнаха ни със сигнали от върха на скалата Кораба на феите. Една малка рибарска лодка доплава при нас и един човек, когото знаете, някой си Кримай…
— Всички познаваме стария Кримай — рече изненаданият Дъглас. — Той още ли е с Тет в Хайлендорм?
— Очевидно — рече сухо водачът, — защото той донесе съобщение от вожда за херцога, а после откара Торнууд обратно на брега.
И се върнаха обратно, като казаха, че всички кораби с Юниседовата армия плават на изток, за да атакуват крепостта откъм фиорда. Да се опиташ да заобиколиш по вода и да атакуваш Тетгард откъм Морето! Много безразсъдна работа дори в хубаво време и за най-добрите моряци!
За да съкратя разказа, ще кажа само, че корабите дойдоха в залива Уестфи и натовариха коне, хора, военни машини и оръжия. После отплаваха — или по-скоро се повлякоха — покрай нос Морска кула право към Кораба на феите, където пристигнаха точно когато вятърът се смени.
Беше хубаво, ясно и студено утро и Морето беше гладко като яйце. Всички чайки, рибарки, водни бикове, фрегати, гаги и всевъзможни други морски птици надойдоха отдалече. Долетяха даже и няколко хайлендормски лешояда, които иначе не се доближават и на едно крило разстояние до Морето. Кацнахме на скалите да гледаме сеир.
Значи точно когато първата от дванайсетте армейски черупки влезе на завет под Кораба на феите, вятърът ги изненада и те спряха. От мъглата излязоха Торнуудовите „Дар“, „Толбранд“, „Феърейчър“, „Брайтуинг“ и всички останали уейнески кораби. От устието на крепостния фиорд доплаваха и петте съда от флотата на Тет, предвождани от капитан Пеланс с неговия бърз „Кларис“ и младия Кримай с двуостър меч — дълъг, колкото му е боят.