Помислих, че иска да ме убие на място. Опитах се да му обясня…
— Искате да кажете — прекъсна го с усмивка Блейдър, — че сте се опитали да измолите прошка от него. Че сте се унижавали.
— Е… да, признавам. Защо пък не? Аз… ние… направихме всичко, каквото можахме. Всъщност и той го рече.
— Кое? Че сме направили, каквото сме могли?
— Да. Каза: „Свършил си я ни повече, ни по-малко точно както очаквах.“ Това значи, че сме направили това, което той е искал, нали?
— Карайте да върви. Нали не Ви е изхвърлил гол сред Леденото поле, както му е любимият начин за убиване. Той и неговите хора щяха да Ви гледат как замръзвате от студ през големите ледени прозорци зад трона му.
Юнисед посиня още повече, ако това изобщо бе възможно.
— Не, просто ме освободи. Не ми даде храна. Нито огън, нито дори такова местенце, за да има къде да спя.
Блейдър снизходително кимна и смени темата. Фриджън не беше ли намекнал какво ще прави с бившия си съюзник? Не му ли беше дал някое поръчение?
— Никакво! Аз ще умра тук! Не мога да открия стълбите, за да се изкача на по-топлите етажи. Бродя тук от дни!
В очите му имаше ненормален блясък, който сепна и изплаши бившия му офицер. Блейдър намери и му даде чифт изхвърлени обувки и парче баят, замръзнал хляб.
— Е, сир, предполагам, че след като Фриджън няма работа за Вас, мога да Ви използвам аз…
— Да ме използваш? Мен да използваш? Аз съм Херцог! Във вените ми тече благородна кръв. Другите ми служат, не аз на тях. Как смееш…?
Внезапно той се успокои. Дори неговият полупобъркан разум осъзнаваше, че за да оцелее, ще трябва да се храни и да си заработи топли дрехи. А Леденият крал очевидно бе по-благосклонен към Блейдър, отколкото към него. Нека се нахрани, облече и настани, пък после може да изчака да му дойде времето, нали така?
— Какво ще искаш от мен, добри ми стари Блейдър?
— Намери къде да седнеш да пишеш. Имам нужда от човек, който може да чете и да пише, за да ми стане секретар. Ти си човекът! Познавам и добрите ти страни, Юнисед, и лошите, така че внимавай. Най-малкото предателство и аз ще направя това, което Фриджън не е направил — ще те изхвърля на Леденото поле!
Стана и се заразхожда.
— Дръж се прилично. Работи добре. Бъди почтителен — каза той. — В замяна ще бъдеш хранен — не с най-доброто, но достатъчно добре — и почти стоплен. Сега излез оттук и намери наблизо стая, където да работиш. Ако някой те пита, кажи, че действуваш от мое име. Веднага ще разбереш колко почитано е моето име тук! Хайде, шавай! Скоро ще имаме работа.
С тези думи избута бившия херцог, облечен в изхвърлени дрехи и обувки, навън, в синия коридор, а той самият се забърза за срещата си с Ледения крал.
— Блейдър, нали? — запита безразлично Леденият крал.
— Дддда, сир. Ъ-ъ… изцяло на Вашите услуги…
— В това няма абсолютно никакви съмнения — рече Фриджън топло като ледена висулка. — Какво ще речеш да се върнеш още днес в Херцогството?
— Сир, Ваше Величество, защо… защо, ами те сигурно ще ме разкъсат на парчета, ще ме опекат на шиш, ще разпилеят пепелта ми в Морето…
— Може би… а може би не. Тия прости Хора са непредвидими. Могат да бъдат меки като облаци или жестоки като змии!
— Какво имате предвид, сир? — попита един слаб и покрит с отвратителни белези човек, който стоеше наблизо. Носеше сребърна корона с диамантени връхчета и те проблясваха на рязката светлина в залата.
Фриджън се обърна със смразяваща усмивка към питащия. Натруфеният ласкател се разтрепери.
— Палестро, скъпи мой недоубити баронете, добрите хора от Херцогството могат да разкъсат на части този крадец на дребно, ако го намерят, ала ако имат малко време да размислят, биха могли да сторят нещо много по-лошо.
— Ммможе ли да има нещо по-жестоко от сссмъртта? — запелтечи Блейдър.
— Колко слабо познаваш своите събратя, Хората — провлече Фриджън и прекара пръсти по подлакътника на ледения си трон.
— Нали не мислите, че ще го обесят на бърза ръка? — попита царедворецът Палестро.
— Много по-зле — изсмя се Ледения крал. — Те ще го съдят по закона, ще го намерят виновен и ще го пратят с доживотна присъда в затвора. В каторгата!
Блейдър потръпна — както и мнозина от присъстващите създания.
— И туй все още не е най-лошото! След време някои от тях ще започнат да го съжаляват. И дори може би… ще му простят!
Из цялата зала се понесе ужасен шепот. Блейдър пребледня и се разтрепери от неизпитван досега ужас.