— И сетне, когато той се превърне в работлив, наплашен, тъп крепостник, привързан към земята като унизен, оскотял роб, ще стоварят върху му още едно потресаващо наказание — най-голямото, най-непоносимото, най-обидното и най-унизителното от всички… Ще го забравят!
Дали причина бяха думите му, или начинът, по който ги изрече, ала Блейдър сякаш изневиделица потъна в черна яма, която изчезна, едва когато някакъв противен фаворит със студена ноктеста лапа повдигна главата му и тикна под носа му стъкленица с гаден, но проясняващ съзнанието амоняк.
С изненада видя, че Фриджън още седи на трона си, гледа го и се усмихва презрително. На Блейдър страшно му се искаше да бъде забравен, но Леденият крал не бе приключил с него.
— С кккакво мммога да ви бббъда полезен, сир? — избъбри, без да чака да бъде попитан.
— Добре, добре! Блейдър, можеш да бъдеш щастлив, че ще си ми от полза. Ще се върнеш в Херцогството.
Блейдър беше на снежинка от повторния припадък, но слугата тикна пак вонящата течност под носа му и той дръпна глава назад, като без да иска, още веднъж сплете взор с Краля.
— Нали ще подредиш нещата така, че да не те хванат, драги Блейдър?
— О, ддда, разбира се, сир!
— Аз несъмнено ще те наградя, ако успееш. Как ти звучи собствено Херцогство?
Алчността избухна в дебелия череп на Блейдър.
— Да! О, да, сир!
— Ако успееш, момчето ми, ще се намери едно свободно Херцогство. — Сега Фриджън изглеждаше настроен почти приятелски. — Всичко, което трябва да сториш, е да ми докараш Флеърмън Господаря на огъня жив.
Все още зашеметеният Блейдър само кимна и избъбри:
— Разбира се, сир.
— Просто като фасул — добави категорично Фриджън. — Сега върви и ми доведи Флеърмън. Нямаш ли въпроси?
— Не, никакви… но, а-а-а, ами какво… — канеше се да запита какво да прави с Юнисед, ала размисли. Леденият крал се извърна, за да поднови заседанието на съвета си.
Блейдър изтърча при Юнисед. В края на краищата той се бе изхитрил да оцелее като херцог години наред, като почти винаги беше правил каквото му скимне.
— Ей, разбери къде мога да открия Кралския Управител — нареди Блейдър вместо поздрав. — Какво прави досега?
— Търсих Кланджън, Кралския Управител — рече сухо Юнисед, — тъй като само той може да разреши отпускането на мебели, хартия за писане, писалки, мастило, храна, дървени въглища и дрехи.
— Добре, зарежи всичко освен храната и дрехите. Имаме поръчение. Намери тоя Кланджън и измъкни от него топли дрехи за двама ни, бърз кораб и екипаж. Трябва да се върнем в Херцогството.
— Хекубо кръвопийце! Знаеш ли какво ще ни направят?
— Разбира се, че знам! Нали ти казах, че получихме поръчение. Трябва да заловим Вълшебника от Хълма. Побързай! И внимателно. Запиши вярно инструкциите и след час да си тук.
Юнисед хукна по ледения коридор да търси повторно Главния Управител. Блейдър седна на табуретката и курдиса мангала така, че да го затопли, без да направи дупка в ледения под. Откъде да знаеш какво страшилище живее отдолу.
— Връщаме се в Херцогството — мърмореше той и трепереше. — Поне отново ще се стоплим.
В библиотеката на Вълшебника Бронзовият Бухал разви една голяма карта.
— Ето го Хълма на Вълшебника — каза птицата, сочейки с края на крилото средата на картата. — На запад е Старото кралство, а пък…
— Всъщност, Бухале, аз мога да разчитам карти. Това е Пертсайд, а тук е град Трънкети.
— Нахално момче! — сгълча го Бухалът. — Искам да ти покажа това, дето очевидно не го виждаш. Ако вървиш направо на североизток, оттук за Дуелмленд няма шосе, нито някакъв пряк път.
Дъглас се надвеси, за да разгледа въпросния район, проследи Кривия поток до извора му на Първата височина, а после и спускащата се към Морето земя.
— Ако тръгна нагоре по Потока и през Височините до Морето и след туй карам по крайбрежието, не виждам как мога да пропусна страната на Брайърмот.
Целият район е съвсем пуст и изоставен. Парч му е името и доколкото си спомням, няма нито села, нито пристанища, нито замъци, нито реки или езера, няма Хора, няма дори птици или животни.
Флеърмън влезе в библиотеката и остави един наръч книги върху и без туй претоварената маса.
— За какво спорите?
— За най-добрия начин един Пътуващ магьосник да се добере до Дуелмленд — отвърна Бухалът. — Аз казвам, че трябва да тръгне на север до Столицата, после на изток по старото Източно шосе до владенията на Брайърмот. Единственото затруднение ще бъде пресичането на Възвишенията.
— Хммм. Затова пък е достатъчно голямо. Възвишенията на Джуджетата… даже армията на Юнисед заобиколи Дуелмленд, за да избегне минаването през която и да е част на Възвишенията. Там има някаква много силна магия. Ужасна и от черна по-черна.