— Сигурно не е толкова голяма, че един Пътуващ магьосник, който е Господар на огъня, да не може да се справи? — попита с увереност Дъглас. — Аз знам туй-онуй от Черната магия. Вие ме научихте.
— Помня, че едва не ми разцепи главата, когато се опитвах да те уча на левитация — изръмжа Майстора. — А това пък, дето го направи с малкия прашен дявол, си беше направо скандал. Ти, моето момче, имаш нужда от доста внимателно учене и практикуване, преди да бъдеш готов да се пребориш с Черна магия. Освен това ще трябва да избегнеш бегълците от битката при Хайлендорм. Не, не ти препоръчвам северния маршрут за Дуелмленд.
— Тогава откъде?
— Те ще очакват да минеш с товара си по Морето. Огурян трябва да съсредоточи вниманието си върху наближаващата битка. Ако Перлата трябва да се движи по Морето, ще се разсейва. Ще почувства, че трябва да изпрати войски да осигурят преминаването ти, а с това само ще привлече вниманието към теб и твоя товар. Едва ли можем да си го позволим, така че, Пътуващ магьоснико, пътуването по Морето е изключено.
Дъглас загриза кокалчето на пръста си.
— Значи остава пътят, за който мислех отначало, сър.
— Точно така, каквото и да разправя Бухалът.
— Има всевъзможни опасности… — накани се да спори Бухалът.
— Всевъзможни смъртоносни опасности ще има, откъдето и да тръгне момъкът — отсече Вълшебникът. — Струва ми се, че ще се оправи по-добре по крайбрежието на Парч, отколкото през Възвишенията или открито Море. Освен това ти ще си с него.
— Правех си сметка да те следвам — призна си Бронзовият Бухал.
— А, естествено! Само че последния път, когато ме придружаваше — ти и Черният Пламък — о, зная за него — не ми помогна много.
— Но бяхме наблизо в случай, че ти беше притрябвала помощ.
— О, не се оплаквам, стари друже. По време на онова пътешествие многократно оцених твоята загриженост. Пътуването на Дъглас е по-важно от моето. Мен ще ме водят Чайките.
Така и решиха.
Първите четири дни пътуваха заедно на изток към Морето, а Бронзовият Бухал и Чайките размахваха криле и планираха над тях вместо стража. С напредването на есента дните бяха станали приятно хладни. В горната част на Долината, която се издигаше към Височините, дърветата бяха започнали да се пременяват в златисто, алено и пурпурно. Изключение правеха тъмните горички от потайни борове, скупчени около оголените скали и скритите скокливи малки ручейчета, които стремливо се носеха, за да се присъединят към Кривия поток.
Щом се смрачи, си избраха една борова горичка край бреговете на такова чисто и студено ручейче. Дъглас извади от джоба си голяма бяла носна кърпа и я разстла на равно място. Дума, магически жест — тъканта увеличи двадесет пъти обема си и се превърна в ослепително бяла палатка — напълно обзаведена и готова за обитаване. Дъглас сам се удиви колко лесно, почти без да мисли, му се отдаваха сега подобни заклинания.
Флеърмън събра дърва и запали малък, жизнерадостен и ухаещ огън. Дъглас призова обилна апетитна вечеря по любимите рецепти на Синия Чайник. Седнаха и похапнаха под звездите, малко поговориха и помислиха, преди да се увият в одеялата, направени чрез магия от есенни листа.
Точно преди зазоряване закусиха, опаковаха малкото си истински съдинки, върнаха на палатката предишните й размери, а на спалните чували същинския им вид на листа, след което продължиха да изкачват Височините.
На третия ден следобед изкачиха Първата височина и забелязаха две дузини въоръжени Хора. Те вървяха в нестройна група на югозапад между двете височини.
— Това без съмнение са бегълци от армията на Юнисед — рече Бухалът на Флеърмън, — но са твърде надалеч, за да ни попречат. Все пак ще трябва да предупредим Патрула на Долината. Насочват се или към Долината, или към Уейнес.
— Мислех си, че ще се върнат към Столицата — каза Дъглас.
— Едва ли. Те трябва да са наясно, че Торнууд скоро ще се върне в Херцогството. Сега са се запътили на юг — без пари, нежелани и гладни. Можеш ли да предупредиш Посумтейл, Бухале?
След по-малко от два часа Бронзовият Бухал се върна, а междувременно групичката на Вълшебника се бе спуснала в плитката долина между Средната височина и Крайбрежната височина. Спряха да пренощуват под една извисяваща се скална игла, надвиснала над кристален поток. Потокът мирно течеше край скална цепнатина, скачайки щастливо от вир във вир.
На следния ден пътешествениците изкачиха Крайбрежната Височина и прекараха четвъртата нощ току до билото, високо над Морето.