Дъглас за пръв път съзираше открито Море. Видя му се напълно различно от блестящия, с малки вълнички залив Фаранго, където беше роден. Водата тук бе много тъмносиня, без крайбрежни островчета и рифове, като на по-голямо разстояние ставаше тъмно пурпурна, а на хоризонта очертаваше рязка, ясна черна линия. Успоредни бели дъги се търкаляха към пясъчния бряг. По небето на запад се движеха кълбести облаци, а черните им сенки ги следваха във водата. Тъмните им тумбаци подсказваха за края на ясното сухо време, на което досега се радваха.
— Е, сега ще научиш как се пътува под дъжда — рече Флеърмън, като оглеждаше препускащите облаци. — А аз ще трябва да си припомня моя специалитет срещу морска болест.
— Една щипка алое се изгаря с един инч миризливче и се изпива един напръстник вода от Морето — автоматично изрецитира Дъглас. — После се диша дълбоко.
— Хубаво, хубаво, сега се сещам. А ти откъде знаеш? Не си спомням някога да съм те учил на това.
— Аз го научих, естествено, — каза Бронзовият Бухал, който точно се бе завърнал от един полет на север и на запад.
Бронзовият Бухал заописва разузнавателната си експедиция, а Вълшебникът сънливо закима — нямаше нищо интересно. Докато разположат бивака си, задуха бурен вятър и заваля силен дъжд. Страните на палатката се издуваха и плющяха от поривите, а силният дъжд барабанеше по плата. Дъглас заспа с гръмотевици в ушите.
На сутринта на петия ден почти не просветля. Облаците бяха ниско — с ръка да ги пипнеш — и разпръснати светкавици раздираха небето над Морето. Вятърът духаше като пощурял палатката, а дъждът напразно се опитваше да влезе вътре. За пръв път Дъглас долови неспокойния шум на Морските вълни, които се разбиваха на брега под тях. Усещаше звука през масивната скала, където си бе направил легло.
— Боя се, че ще се наложи да изчакам бурята тук — каза Флеърмън, — ала корабът ми ще дойде утре вечер. Колкото и да ми се ще да остана дотогава, Дъглас, синко, опасявам се, че трябва да настоя утре да потеглиш. Бухалът разправя, че на север бурята утихва. Подозирам, че е пратена от Фриджън, за да прекъсне всяка връзка с Херцогството. Ако е тъй, закъснял е с пет дни. Чайките дойдоха навреме, за да ни накарат да се размърдаме.
След като приготвиха багажа си, Дъглас направи тъмнокафяв дъждобран от един мек лист Саргасово водорасло. Дъждобранът го покриваше от главата до петите и по думите на Бухала го правеше да изглежда като крачеща скала. Това беше цветът на Височината.
— Точно туй е идеята. Камуфлаж — рече Дъглас.
Той се обърна към Флеърмън Флоуърстолк, пристъпи напред и прегърна стареца с любов.
— Пазете се, Магистре. Ако водата е достатъчно дълбока, може да угаси огъня.
— Спомням си този урок — каза Флеърмън. — Оттогава науката ми бе подложена на много изпитания. Още ли й имаш вяра?
— Имам… и във вас, Магистре.
— Благодарение на Огурян Морето обикновено е приятелски настроено — заяви Флеърмън и духна от носа си няколко дъждовни капки, за да скрие, че е трогнат от топлите думи на момчето. — Въпреки това, момчето ми, ще внимавам. Внимавай и ти. Уроците ще ти свършат работа. Поздрави Брайърмот и роднините му.
— Къде и кога ще се видим пак, Магистре?
— Ама и аз съм един тъп, недорасъл и надценяван Пътуващ магьосник! На острова на Огурян, разбира се. Доведи и Брайърмот.
— Ще го доведа, Магистре, приятелю, втори татко. Време е да потеглям — каза Дъглас с пресекващ глас.
— Хайде, тръгвай. Бих могъл да ти дам хиляди наставления, но мразя дългите сбогувания. Прощавай!
И се върна в палатката, за да избяга от усилилия се дъжд и да скрие страховете и сълзите си. Впрочем поне половината сълзи бяха от гордост.
Дъглас се спусна по гладкия каменист склон, чувствувайки Бронзовия Бухал над себе си. Дори тази яка птица трябваше да се бори, за да лети високо и право срещу вятъра. Когато стигнаха тясната ивица между влажните скали и ревящия прибой, се обърнаха за малко да погледнат назад. Виждаше се малкото квадратче бял лен върху хълма, а над бурята се чуваха крясъците на Чайките. След толкова много дни „навътре в сушата“ птиците очевидно се наслаждаваха на въздушните вихри и солените пръски.
Брегът бе осеян с изхвърлени от бурята парчетии и боклук — късове от дрехи, счупени стрели, трески от дръжки на копия и дори един необтегнат лък, който Дъглас пригоди за тояга, за да си помага като върви. Видя метален блясък и щом поразрови пясъка с крак, откри една катарама за брониран нагръдник, усукана около дъска от корпус на кораб. Дали всичко това беше издухано и отнесено дотук от крайбрежието на Хайлендорм след Битката край Кораба на феите?