Той замълча, свит край огъня, а очите му светеха по странен начин, докато си припомняше своя последен курс до този риф.
— Е, и можеш ли да ми кажеш какво се случи после?
— Разбира се, приятелче. Сложих Перлата в кутийката си — тя за щастие беше оцеляла през корабокрушението в джоба ми заедно с иглите, конците и всичко останало. А след това не се бавих повече и подкарах веселата си платноходка с попътен вятър право към къщи. Както вече казах, понякога съжалявам, че го сторих.
— Защо?
— Когато влязох в пристанището на Уестонг, мошениците на Херцога причакваха всички добри моряци — и насила ме накараха да служа на дука! Въобще не стъпвах на брега! Беше отчайващо, казвам ти. Юнисед или не ни плащаше въобще, или ни плащаше съвсем по малко! Затова и се наложи да продам Перлата.
— На кого?
— На един старец с черна котка. Той се появи на борда на моя кораб една нощ и започна да задава въпроси. Бяхме пуснали котва до Найтстауър Хийт, на север. Не мога да си представя как въобще беше успял да се качи на борда.
— Аз мога — каза Дъглас усмихнато.
— Така ли? Той се приближи и започна да ми шушука и ме запита дали не съм виждал една перла. Бях смаян. Този старец…
— Е бил Магьосник, разбира се. Името му е Флеърмън Флоуърстолк.
— Така е, в името на горящата брада на Белиол! — извика Каспар. — Точно така ми се представи и той!
— Оставих го преди три дни малко по-надолу по брега да чака кораб и по-добро време.
— Наистина ли? Тук? Колко е малък светът, все пак.
— А с теб какво стана след това?
— Флеърмън взе Перлата, плати ми добре за нея и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Каза ми да изчакам пет дни и че след това ще имам шанс да избягвам от този адски кораб. Успях да сторя това близо до остров Уейнес и от Морето ме извади уейнски кораб.
— Оттогава досега съм все на този кораб и при този капитан. Станах помощник-капитан — палубно повишение, както му викаме ние. Преди пет дни носехме припаси за флотата на Торнууд близо до Хайлендорм, когато ни нападна странен кораб без никакъв флаг. Пиратите, ако това въобще бяха пирати, ни завзеха на абордаж. Преследваха ни из целия кораб. Всички от екипажа бяха или убити, или принудени да работят за тях. А аз… някой беше оставил една малка лодчица да се влачи зад кораба и аз се спуснах в нея преди да успеят да ме хвана и се изгубих във Вечните Мъгли. Гребах и се носих по вълните четири дни преди да стъпя на този бряг посред бурята снощи.
— Оставих си лодката пред линията на прилива. Бях решил да си тръгна пеш за вкъщи. До днес се чувствах твърде зле от Морската Вода, която бях принуден да пия, но тази сутрин се опитах да намеря пътя към дома. Вървях по плажа до залез слънце, когато видях палатката ти тук на скалата. Имах нужда от новини и от някой, който да ме упъти в правилна посока. Много не ме бива да се оправям при пътуване по суша, а ме е страх да тръгна по Море с толкова кръвожадни пирати наоколо.
— Затова реших да си пробвам късмета и запалих този огън, за да си личи, че нямам враждебни помисли, след което се скрих зад палатката, когато ти дойде. Когато те видях, те заговорих. Останалото го знаеш…
— Радвам се, че ме заговори!
— Е, момчето ми, ти чу моята история от игла до конец. А какво ще разкажеш за себе си? Може да не съм съвсем на прав път, но и не съм твърде зелен за много неща. Младо момче като тебе с такава голяма палатка? На това отдалечено място? И тая странна роба, и това, че си приятел с един Магьосник?
— Правилно си познал — каза Дъглас. — Аз самият съм Пътуващ Магьосник. Ученик съм на Господаря на огъня.
— Така си мислех и аз, или поне нещо подобно — усмихна се Каспар Мерлин. — Веднъж и аз да имам късмет.
Бронзовият Бухал се върна сутринта и трябваше също да чуе историята на моряка. Дъглас направи така, че да я чуе в съкратен вид, защото иначе щяха да прекарат в слушане целия ден. Денят беше хладен и сух, подходящ за пътуване край Пустошта на Парч, която все още бе пред тях.
— Накъде ще се отправиш сега? — попита Бухалът Каспар, докато Дъглас привършваше с почистването и смаляването на завивките и палатката.
— Ами… имам намерение да се запътя към къщи, ако все още имам дом, в който да се завърна. Целта ми е Уестонг, добра ми птицо.
— Хм, това поставя известни проблеми — каза птицата. — Ако тръгнеш на север, без съмнение ще попаднеш или на войници, които догонват Армията, или на Джуджета, които ги гонят. Ако се отправиш на запад, което без съмнение е най-прекият път към дома ти, ще се окаже, че трябва да минеш точно през Столицата, където има най-голям недостиг на храна и чужденците са нежелани гости. На някои места, доколкото чувам, ги хвърлят веднага в затвора, или ги изпращат да досаждат на най-близкия съседен земевладелец.