— На юг пътят е хубав, но блатата между Уейнес и Нос Суерм също са пълни с бандити, остатъци от армията. Не би искал сам да се срещнеш с тях. Уейнес ще те посрещне така, както винаги посреща опитните моряци, но Торнууд е отвел всичките си кораби на изток.
— Това са стари новини за мен! Така ми казаха и като бях на онзи търговски кораб.
— Трябва да се опиташ да стигнеш до Долината. Следвай брега в продължение на два дни, свий навътре през Билото и слез в Долината. Хората от Долината вероятно ще ти помогнат да продължиш пътя си и ще ти кажат последните новини от Уестонг.
Дъглас вдигна поглед от раницата си, която затваряше и се приближи до тях.
— А ти накъде отиваш, млади Магьоснико? — попита Каспар.
— Имам да свърша една работа за Флеърмън — каза Дъглас. — След това, ако мога, ще се присъединя към Майстора си в Топлите Морета.
— О, аз би трябвало да дойда с вас и да ви помогна, защото вие бяхте много мили и гостоприемни към мен.
— Ние, обаче, трябва да пътуваме сами — каза Пътуващият Магьосник твърдо. — Аз и Бухалът.
— Е, тогава ще тръгна през Долината — каза Каспар.
Каспар дълго вървя, през този и следващия ден също и измина доста път по гладкия пясък. По обяд на втория ден видя палатката на Магьосника на издатината над брега и се покатери до нея.
Наоколо изглеждаше безлюдно. Той извика Флеърмън по име докато се приближаваше, но без резултат.
— Трябва вече да се е качил на някой кораб — каза си той на глас. — Иначе досега да се е появил. Но пък не би си оставил палатката неприбрана, нали?
Той няколко пъти извика „Ехо“, повдигна наметалото на палатката и погледна вътре. Вътре нямаше никой. Три Морски Чайки изпищяха високо отгоре към него, но наоколо, освен звука от прибоя, цареше пълна тишина.
Каспар намери разхвърляни по пода одеяла и една изместена от мястото й опора на палатката.
— О-хо! Тук е имало борба! На бас се хващам, че не приятел на Магьосника е идвал. Хванал го е докато е спял и го е отвлякъл! Въпросът е, накъде?
Тъй като беше Моряк, той знаеше, че единственият начин, по който тези, които бяха отвлекли магьосника, биха могли да дойдат и да си тръгнат, без да оставят следи, беше по вода, и затова се върна на плажа и започна да търси следи.
Неговите остри сини очи бързо откриха тънки линии и отпечатъци от крака по финия пясък до водата, както и мястото, където някакво въже е било вързано за една скала и се е протрило. Следите бяха пресни, все още неразмити от прилива.
— Значи, моето момче, виждаме, че те са дошли след предишния прилив и са си тръгнали преди новия. Преди по-малко от дванайсет часа, но вероятно през нощта, за да хванат Магьосника докато спи.
Той се върна по стъпките си обратно до палатката на Магьосника и седна, за да обмисли ситуацията.
— Е, Каспаре, момчето ми, този Магьосник… дължиш му една услуга. Срещата с неговия чирак почти сигурно ти спаси живота, ти беше толкова гладен, когато видя палатката му, там горе, а той ти даде да ядеш и те запаси с храна и за предстоящия ти път. Каспар Мерлин не пропуска да върне добрината, нали така?
— Освен това не те ли завладя силното чувство там, че стават твърде важни неща, щом един Огнегадател е трябвало да се намеси. Трябва да изиграеш картите, които съдбата ти е отредила, Каспаре, сега след като си отново замесен в опасна история.
Той разглоби палатката, нави одеялата вътре в нея и хвърли вързопа на рамото си.
— Каспаре, трябва да намериш лодка и да ги последваш. Може би ще успееш да направиш нещо за добрия Магьосник.
Той се спря, за да напълни с вода манерката, която Дъглас му беше дал и да хапне малко хляб.
Високо над главата му трите Чайки все още гневно пищяха по него.
— Какво ли им става и на тях? — попита се той и отново се запъти към брега.
— Ти, миризлив старец! Ти, гнусно птиче гнездо! Ти, ужасен… ужасен… трол такъв! Ти… ти… ти…!
Пискливият глас на Юнисед достигна най-високата си нота и се прекърши. Той затропа гневно с крака в ням гняв и вдигайки една празна винена бъчонка я изхвърли колкото можа по нависоко и по-надалеч в Морето.
Флеърмън, седнал в дъното на китобойната лодка с вързани зад гърба си ръце и неудобно облегнат на някакви издатини, просто гледаше бившия Дук, без да се смее или да се мръщи. Това още повече ядоса другия.