— Е, приятелче?
— Малка лодчица, доста назад. Държи същия курс като нас, но това не значи, че ни следва — вятърът духа точно в тази посока, и вероятно това е всичко.
Шкембо кимна.
— Може да е куриер, или рибар, който си опитва късмета из плитчините Меридиън. Не ни е работа да задаваме въпроси, а да закараме тези… господа… до „Ледената принцеса“, нали? Е, аз ще хвърлям по едно око, но няма да споменавам нищо за това на нашите пътници, поне засега.
— Аха. О, вятърът си сменя посоката. Я дай сега една ръка…
Те бяха твърде заети в продължение на няколко минути с опъване и свиване на платната и определянето на нов курс към „Ледената принцеса“, един от корабите на Фриджън. Тя ги чакаше вече от няколко дни, през които Юнисед и неговата група бяха слезли на сушата, за да търсят и пленят Флеърмън.
Един от моряците го беше ударил с голяма бухалка по шапката, но островърхата Магьосническа капела криеше в себе си достатъчно магии, за да предпази приносителя си от далеч по-страшни удари, така че той само се престори, че е изпаднал в безсъзнание. Беше му изгодно да го пренесат надолу по стръмната и груба пътека до брега на морето.
След като Юнисед и Блейдър заспаха, той прогори въжетата около ръцете си и завърза по-удобно тези около глезените си. Когато чу моряците да обсъждат следващата ги лодка, отначало се изненада, а после се замисли.
Никой не би могъл да познае кой е в нея, мислеше си той, но вероятността да е приятел е точно толкова голяма, колкото и да е някоя от техните лодки.
Той сви устни и подсвирна тихо и толкова пронизително, че даже и зоркият кормчия не можа да го чуе. Няколко минути по-късно едно ярко око и чифт бели крила се показаха до лодката — Керфю се беше отзовал на повика му.
Те си поговориха тихичко докато кормчията не забеляза птицата и не я прогони. Керфю го нарече с няколко подбрани мръсни думи, след което замина да изпълни заръките на Магьосника.
След малко се завърна и доложи:
— Един стар моряк — сам е в една малка лодка, която е преживяла доста, но той се справя отлично с нея. Той ви следва така, че да не бъде забелязан с просто око, но същевременно да е наблизо. Не, никога не съм го виждал преди.
— Отиди и си поговори с него, ако обичаш.
— О, аз вече сторих това. Той е срещнал младия Пътуващ Магьосник Дъглас.
— Чудесно!
— Дъглас го изпратил към Долината след като той претърпял корабокрушение на брега на Парч и го упътил как да намери пътя за дома си като премине през Долината. Той е от Уестонг, и е бил моряк, насила принуден да работи на кораб. Нали знаеш, има много, сполетени от такава съдба.
— Та той пристигнал при палатката точно след като тези боклуци те отвлекли. Решил, че е нужна помощта му, и че трябва да те последва, за да ти помогне ако може. Трябва да призная, че прилича на добър човек, а аз съм срещнал доста моряци през живота си.
Флеърмън поразмисли малко върху тия думи. В безлунната нощ Чайката беше напълно невидима за кормчията.
— Как се казва?
— Каза, че името му е Каспар Мерлин.
— О, виж ти, това наистина е съвпадение! Срещал съм го и преди. Сам е навътре в морето — промърмори Флеърмън. — Страхувам се да не затъне по-дълбоко, ако разбираш шегата.
— Хващам се на бас, че той може да се погрижи за себе си — каза Керфю. — Стара пушка е той, господин Магьоснико. Хич няма да е зле да имаме още един чифт ръце, които да ни са притекат по-късно на помощ при нужда.
— Може и да си прав, но ми се струва, че аз и ти, сами ще съумеем да справим с всичко, което ни очаква. Не, върни се и кажи на Каспар Мерлин да обърне на северозапад към Дуелмленд. Кажи му да използва името ми и да настоява да го заведат, веднага щом пристигне, при принц Брайърмот. Дъглас или вече ще е там, или скоро след това ще се появи. Нека той им разкаже какво ме е сполетяло. Да им каже, че смятам да отида с Юнисед и да видя Фриджън, за да науча каквото мога за Вечните Ледове.
— Ти си смел човек, Магьоснико — подсвирна тихо Чайката. — Не са много тези, които биха се срещнали с Фриджън, без всякаква надежда за бягство.
— Смел ли? Може би. По-вероятно — просто глупав. Както и да е, Керфю, мисля, че няма да е зле да започна оттам, а и както знаеш, не съм съвсем безпомощен, когато става дума за Магии. Имам поне едно предимство пред Фриджън.
— И кое е то?
— Че за разлика от Фриджън мога да имам вяра на приятелите си.