Той се обърна на пети и се запъти напред. Дъглас не обърна внимание на отдалечаващия се гръб, а се обърна и благодари на Додъл.
Те си стиснаха ръцете и се разделиха, като Джуджето се върна на поста си в другия край на планината, а Дъглас и Бронзовият Бухал се засилиха, за да настигнат нетърпеливия Главен Иконом.
Те бяха въведени в една ярка, просторна пещера, плътно застлана със зелена вълна и окачена с дузина чудесни портрети и пейзажи. Пещерата беше издълбана в гранитни Морски скали и бе по-близо до повърхността, отколкото Дъглас си представяше. Цялата стена срещу вратата представляваше прозорец, гледащ към един Морски проток далеч под тях. Слънцето, което сега залязваше на запад, осветяваше една красива гледка от назъбени планини и дълбоки сини води, размесени с начупени редици бели вълни, които бавно се приближаваха към брега. Огромни бели облаци плуваха на дясно като на парад, а около десет мили навътре една дузина платна се бяха опънали, за да хванат вечерния бриз.
След кратък поглед към тези красоти, Дъглас се шмугна покрай Главния Иконом, който точно си поемаше дълбоко дъх, за да извести за пристигането им и с всичка сила прегърна усмихнатия Брайърмот, който го стисна в истинска прегръдка на Джудже.
— Е, най-после пристигна! — каза Принцът на Джуджетата. — Добре дошъл в Дуелмленд. И ти също, Бронзови Бухале.
Дъглас забеляза и една втора фигура, облегната на перваза на прозореца, която пушеше каменна лула, пълна с ароматния тютюн на Джуджетата.
— Но това е Каспар Мерлин! — извика Дъглас възхитен като стисна ръката на стария моряк и го потупа по гърба. — Как стигна дотук? Мислех, че си се запътил към Уестонг!
— Това е дълга и интересна история, която веднага ще разкажа — каза морякът — с разрешението на Принц Брайърмот, разбира се.
— Разбира се, но нека да седнем на терасата и да пийнем по една студена напитка преди вечеря, приятели. Нашият Каспар има да разказва, както самият той каза, дълга и интересна история, която трябва да призная, че е и доста обезпокояваща.
— Правите цяла мистерия от това — обвини го Дъглас. — Нека да чуем самата история.
— Не и преди да те поздравя — каза Брайърмот, — за това, че вече си станал Пътуващ Магьосник. Много добре! И за рекорден срок, струва ми се, доколкото разбирам от тези неща.
Те седнаха в удобните кресла на откритата тераса, от която можеха да наблюдават как Морето си сменя цветовете на залеза на слънцето.
— Не знам дали този напредък се дължи на моите качества или на времената, в които живеем — каза Дъглас.
— Глупости — прекъсна го Джуджето. — Флеърмън не би ти позволил да станеш Пътуващ Магьосник, ако не беше сигурен, че изцяло си го заслужил.
— Хайде да чуем историята на Каспар — каза Пътуващият Магьосник притеснен.
Когато тя беше разказана, а вечерята — сервирана — Дъглас никога не можа да си спомни какво е ял тази вечер в планинското убежище на Принц Брайърмот — той погледна замислено към Джуджето и каза:
— Е, какво ще правим ние сега?
— Скъпи мой млади Магьоснико — каза Джуджето, — аз точно мислех да ти задам същия въпрос. Един Магьосник, дори и да е само Пътуващ Магьосник, е много по-важен от един обикновен Принц, независимо от неговия ум и красота.
— Магьосниците не са задължително и умни — каза бавно Дъглас. — Вземете за пример Фриджън. Точните думи на Флеърмън бяха…?
— Просто, че той и Чайките ще продължат до Вечния Лед и ще видят какво могат да научат там. И че аз трябва да дойда тук и да ви предам неговите думи — повтори Каспар.
— Той не даде ли някакви съвети, заповеди, или пожелания?
— Дори и да го е сторил, голямата Чайка е забравила да ми ги предаде.
— Не мисля, че Чайката ще забрави — каза Брайърмот.
— Чайките може да забравят и да са разсеяни — добави Бронзовият Бухал, който бе седял наблизо и слушал внимателно, — но в този случай не вярвам пратеникът на Флеърмън да е пропуснал да каже нещо.
— И аз така мисля — съгласи се Дъглас. — Което отново ни връща към първоначалния въпрос — какво да правим сега?
Джуджето и Морякът запалиха своите лули и се облегнаха назад, за да помислят.
— Какви са твоите намерения? — попита Брайърмот.
Дъглас каза:
— Аз трябваше да ти предам на съхранение една вещ от голямо значение. След това трябваше да отплувам и да се присъединя към Флеърмън в Уотеранд.
— Тогава струва ми, че е най-добре да направиш точно това — каза Брайърмот.