В средата на кухнята бе разположена дъбова маса, голяма около акър или поне така изглеждаше — с множество следи и изгорена, леко вдлъбната от дълга употреба. Обширната камина, снабдена с изковани от желязо решетки се намираше по средата на една от стените и бе обкръжена от зловещо дебнещи огнени кучета, които със светещите си очи пазеха стаята от нажежените искри, отхвръкнали от треските.
Цялата срещуположна стена беше покрита от пода до тавана с всякакъв вид гърнета, тави, куки, шишове за кейк, тигани, скари за готвене на открито, дълги вилици, ръчно изковани лъжици — закачени или поставени на лавиците.
Постепенно, след първите няколко дни, Дъглас откри различни стаи в дома на Вълшебника, но въпреки това изглеждаше, че винаги ще има възможността да намери нови стаи, килери и тавани, както и зимници, бюфети, скрити местенца и кътчета, изгледи от прозорци, които никога не бе виждал.
Централно разположена до голямото стълбище, което се извиваше откъм приемната, се намираше лично стаята на Вълшебника. Тя беше изпълнена с всевъзможни красиви предмети, като препарираната глава на антилопа, кутия, покрита с парченца розов и син корал, или пък калъф, съдържащ символични амулети, отнасящи се до ръкописно надписана карта.
Един от прозорците, който гледаше към Потока и разположената по-надолу Долина, беше прорязан, за да осигури поместването на кошер пчели, чието жужене понякога служеше като приспивна песен на страдащия от безсъние Магьосник. Вместо наем, пчелите позволяваха на Синия Чайник да взема от тях мед за трапезата. Също така, те предварително предупреждаваха за приближаването на посетители или за неблагоприятното и студено време.
В стаята на вълшебника бе разположено огромно балдахиново легло, завито с черна мрежа, украсена със сребърни звезди и луни и други завити фигури. За топлината на стария човек се грижеше дебел юрган, особено през хладните нощи, през които висока бензинова лампа осигуряваше светлина за останалите му занимания. През направения в покрива отвор надничаше месингов телескоп, насочен към небесата.
Изложени под лъчите на дневното слънце, отглеждани в саксии и съдове, многобройни цветя и треви изпълваха южните прозорци, придаваха на стаите приятен аромат и ги изпълваха с живи, светли тонове.
Личната стая на Дъглас се намираше в задната част на къщата, под ниските стрехи. Беше малка, със смъкнат таван и притежаваше два, украсени с диаманти прозорци, които на фона на вечерното слънце образуваха дъги по стените. Капаците на прозорците се отваряха широко, за да погълнат всеки западен бриз, свирещ и носещ аромат на узряваща тимотейка в ливадите, диви цветя в полетата и на големи дървесни корони в далечни горски кътчета.
Леглото на Дъглас заемаше почти цялата стая. Имаше сламена настилка, чиито тънки сламчици се подаваха между дебелите дървени марки и беше покрито с меки вълнени одеяла… За зимно време бе предвиден добре подплатен юрган, украсен с цветя, изобразени в синьо-бяла градина, изпъстрена с букви и думи, които нямаха никакъв смисъл дори за Флеърмън. Този юрган му беше даден преди години в едно далечно място, където бе останал с цел да изучи езика и обучи ръцете си.
Между двете спални, свързани една с друга посредством широка врата, се намираше претъпкана с книги библиотека, навити на руло ръкописи, неразгънати свитъци с дребно изписан текст, копия, картини, рисунки, литографии и различни по вид записки, от които момчето се отчая дали някога ще узнае и една десета от съдържанието им, да не говорим за тяхното значение.
Вълшебникът, обаче, притежаваше необяснимата способност да знае не само какво се намира там, но и точно къде да го потърси, когато има нужда от него. На Дъглас често му се струваше, че по някакво взаимно съгласие, и когато никой не гледаше, предметите и по-специално книгите се движеха из голямата библиотека.
Личните теми, събирани от Огнения Магьосник, бяха повече от увлекателни, особено за едно младо момче с неизчерпаемо любопитство. Закачени по стените, тавана, поставени в ъглите, подредени в остъклените предни кабинети или разхвърляни в безпорядък по средата на пода се намираха красиви извити ками, инкрустирани със скъпи камъни; притежаваха широки остриета с чудесен бляскав и закален връх, бяха украсени със злато, сребро и слонова кост, вплетени в сложни съчетания, изразяващи сцени от древни битки.