— Чудесно! Разбира се, бих искал и ти, Каспаре, да дойдеш, ако имаш желание…
— Уестонг може да почака — каза старият моряк, като си запалваше отново лулата. — Морските неприятности са моя специалност.
— Но положението се е променило. Флеърмън е затворник и е твърде далеч от Топлите Морета. Това трябва ли да промени нашите планове?
— Само ако вие решите така — каза Брайърмот. — Не бих желал да прехвърлям отговорността на теб, само защото си по-важен от мен, Магьоснико — добави той, като се наведе напред и го посочи с лулата си, за да подчертае значението на думите си, — но когато става дума за магически работи, по-добре е да се вслуша човек в мнението на един Пътуващ Магьосник, отколкото в размислите на едно Джудже. Ти си този, който трябва да реши какво ще се прави, този, който трябва да ни ръководи, когато приемем план за действие. Какво ще правим?
Дъглас дълго и твърдо го гледа, след това обърна поглед към Бронзовия Бухал, който сериозно кимна, изразявайки своето съгласие. Дъглас стана от стола си и застана до парапета, загледан на югоизток, с гръб към останалите.
Пътуващият магьосник прехвърли на ум цялата магическа история на техния конфликт с Ледения Крал и сериозната отговорност, която самият той беше поел, нагърбвайки се да пренесе Перлата, която спокойно можеше да се окаже решаваща при разрешаването на конфликта.
— Имам ли знанието? Силата? Трябва да вярвам в това, щом и Флеърмън смята така. Неговите решения ще са основани на неговото мнение за мен. Моите трябва да почиват на мнението ми за него. Освен това той ми даде инструкции, знаейки, че ще отпътува за Вечния Лед, или поне аз така си мисля. Хайде, хайде, млади Дъглас, ти трябва да направиш това, което той иска от теб… само че има и още нещо!
Той най-после се обърна отново към чакащите го приятели с ясно изписано на лицето му решение. В този момент приличаше повече на мъж, отколкото на момче.
— Ще тръгнем веднага щом е удобно, Брайърмот. Само ние четиримата. Трябва колкото мога по-бързо да стигна до острова на Огурян.
— Аз мога почти веднага да тръгна. Вече съм изпратил по-голямата част от Дворцовата Стража за Уотъранд на корабите на Торнууд. Ще ми трябва не повече от една сутрин, за да предам делата си и управлението тук в опитните ръце на майка ми. Трябва да се срещнете с нея, въпреки че тя напоследък вече не се среща почти с никой друг освен с членовете на семейството ни. Флеърмън е един от нейните любимци и тя няма да ми прости, ако тръгнем без да съм те представил на нея.
— За мен ще бъде чест — каза Дъглас. — Ще ни бъде нужен бърз кораб… и ти, за да го управляваш.
— С удоволствие — каза старият моряк, като си чистеше лулата в огнището.
Дъглас реши, че има още нещо, което трябва да изяснят преди лягане. Той последва Джуджето в неговия кабинет, където принцът започна да изстрелва светкавични заповеди на своите подчинени и на цяла гвардия от секретарки — джуджета.
Той най-сетне свърши и ги отпрати.
— Стига толкова за тази вечер — каза той на Дъглас. — Някои неща просто ще трябва да почакат до сутринта.
— Няма проблеми, надявам се.
— Никакви проблеми! Нито един! Подготвям се за това от посещението на Флеърмън в края на Мъртвата Зима. Какво искаш от мен, момчето ми?
Дъглас седна на един диван и си свали левия ботуш, от който изтръска уплътнението и извади Сивата Перла.
— Сигурно си чувал от Каспар историята за това, как я е намерил?
— Да той ми я разказа. Аз разпознах Перлата по описанието му, но не казах нищо пред него.
— Така е по-добре, струва ми се. Имам доверие на Каспар Мерлин, но колкото по-малко хора знаят местонахождението на Перлата… съгласен си, нали?
— Разбира се! И сега какво?
— Първоначалният план на Флеърмън беше да скрием Перлата, докато ни потрябва, на дъното на най-дълбоката ти мина. Мисля, че знаеш това?
— Да, бяхме го обсъдили.
— Е, аз реших да не я крием. Ще я нося със себе си до Огурян. Той е единственият друг човек, освен Господарят, който знае нещо по-подробно за Перлата и за това как тя е свързана с Фриджън. След като Флеърмън е в ръцете на Фриджън, струва ми се, че е по-добре Перлата да бъде в ръцете на този, който евентуално би се досетил как да я използва.
— Разбирам — отвърна Джуджето.
— Като не знае точното местонахождение на Перлата, Фриджън винаги ще се притеснява. Може дори да допусне и някоя грешка — Флеърмън смята, че вече е направил няколко. А доколкото знам, подвижна мишена по-трудно се улучва. Затова ще я вземем с нас.
Той пусна Перлата обратно в ботуша си и здраво натъпка вътре уплътненията.
Флеърмън се подготви да се наслади на своето Морско Пътешествие. Той беше заключен в една малка каюта, която за щастие бе топла и сравнително суха — поне толкова суха, колкото и останалите каюти на кораба.